•  
  • Здравей пътниче!

    Готов ли си за пътешествието

  • Да изровим скритото в себе си съкровище!

  • Неочаквани отговори - Нови перспективи

  • Да разширим границите си

  • Нова гледна точка

    към миналото, настоящото и бъдещето

  • Промяна в живота

    реално трайно и необратимо

  • Одухотворяване и осмисляне на живота

Зависимости и как родителите могат да предотвратят развитието им при децата си

Развитието на критична нагласа спрямо консумацията на пристрастяващи средства се формира години наред, малко по малко, най-вече в тясната семейна среда. Родителите трябва да са наясно с тяхната функция като пример и да наблюдават критично своята консумация на алкохол, цигари и медикаменти. Превенцията на пристрастяването не означава да се води унищожителен кръстоносен поход, а да се консумира самокритично. Това означава да се възпрепятства едно привикване чрез дни без алкохол или да не се повишава консумацията от една на две чаши вино. Най-добрата профилактика за децата е когато родителите живеят, критично консумирайки.

В наши дни съществува огромна гама от възможности чрез пасивна консумация да се избягват конфликти и да се изпадне в приятно настроение.  Този път е удобен и съблазнителен, но опасен - бавно се губи способността активно да творим себе си, да се преодоляват чувствата на неудоволствие със собствени сили. Ана Фройд пише в книгата си „Пътища и погрешни пътища в развитието на детето“, че едно дете на възраст от 4-6 години, трябва да развие способността за отлагане на директното задоволяване на своите желания в полза на други, постижими цели. Освен това то трябва да се научи да довежда докрай предварително замисления план, независимо от възникващите усложнения, препятствия и ограничения. Това са важни защитни фактори срещу всякакъв вид пристрастяване. Насърчаване на хобитата, спорта, игри на въображението са другите начини за създаване на усещане за радост и удовлетворение от постигането на предизвикателна цел.

Дразнещият глад и претенциозното държание на децата и юношите се манипулират и насърчават последователно чрез медийното рекламиране. Консумацията за тях е важен символ на статуса и те стават зависими от нея. Всичко трябва да е определена марка, за да не загубиш уважението на компанията си. чрез предостатъчното джобни пари се насърчава тази консуматорска тенденция. Не се развива способността да се борави с ограничени ресурси или отказване от нещо. Да си поставяш сам граници е важно за вътрешната екология на човека.

Един от най-важните защитни фактори срещу развитието на пристрастеност е възпитанието към независимост и поемане на отговорност за собствения живот. Родителите да оставят децата си сами да вземат решения, съответстващи на възрастта, но и сами да понасят свързаните с това рискове и последствия. При положителен изход детето развива самоуважение и самоутвърждаване, а при отрицателен- нараства чувството за собствени граници. Те формират доверие в собствените си способности и сили, поощрява се самоинициативността и самостоятелността. При разглезващ или свръхгрижовен родителски стил детето остава зависимо, косуматорски настроено, блокирано и несамостоятелно.

Изискването не бива да се превръща в свръхизискване, тъй като ако детето не успява да отговори на високите претенции на родителите си, се отваря пропаст между очакванията и възможностите, което кара детето да се чувства неудачник. Тази пропаст между реалния и идеалния Аз е характерна черта на зависимите от дрогата.

Решаващо е родителите да внушат на детето си, че е обичано такова, каквото е, защото юношите са жадни за одобрение, признание, утвърждаване. Чрез вживяване и разбиране за неуспешните опити, и признаването на малките, частични успехи, децата получават потвърждение за собствената си ценност. Те формират доверие в себе си и се чувстват насърчени да продължават по-нататък. Чувството са собствена ценност може да покълне само в такава среда, където се ценят индивидуалните различия, където се говори открито, грешките не се приемат превратно.

И обратно, един пасивен, избягващ конфликтите стил на възпитание, може да подейства поощряващо на пристрастеността. Детето не се научава да приема границите, да се съобразява с другите, не се изработва умението да се разрешават конфликтите чрез конкретни решения. Има едно усещане за безсилие, несправяне, непълноценност, неразбиране, самота.

Все по-голям брой деца растат с разделени родители. Често единият от родителите се стреми да привлече детето към себе си чрез разглезващо и подкупващо поведения. Дори да е трудно, родителите трябва да се постараят да имат добра комуникация помежду си, да следват общи възпитателни правила и редовно да се обсъждат проблемите, свързани с детето.

Много е важно да не се прекъсва нишката на общуването с детето.  В кризисните периоди- при началото на пубертета или отделяне от родителския дом да се поддържа близък контакт, а не концентриран само върху повърхностни ежедневни неща. Родителите трябва да развиват способността си за вживяване, вчувстване към детето (емпатия), да се поставят на негово място и да се опитват да си представят неговите чувства, мисли, емоции. Реконструкцията на собствените спомени като дете може да помогне в тази посока. Това създава доверие и чувството, че то не е само със своите проблеми. Не бързайте да предложите своето решение, детето ви може и само да достигне до него. Понякога просто има нужда от изслушване, съпричастност, разбиране. Дайте си време, дайте време и на детето. Да се представяме като безгрешни, съвършени същества е лицемерно, нереално и предизвиква само гнева и безсилието на детето, което се чувства неспособно да постигне този висок идеал.

Трайните и изпълнени с доверие връзки са щит срещу пристрастеността. Да се провокират чувства и да се споделят е също важно умение. За развитието на реалистична самооценка и стабилна идентичност е важно да се погледнеш през очите на другите. При застрашените от пристрастяване юноши тази способност не е добре развита, а чрез дрогата тя се блокира и закърнява. Идентичността и чувството за пълноценност са толкова по-стабилни, колкото повече съвпадат самооценката и оценката на другите.

Необходимо е да се оценява огромното значение и влияние на приятелския кръг на детето. Родителите имат възможност чрез покани за гостувания, излети или посещения на концерти да поддържат контакт с приятелите на детето. Да не се бърка с постоянна намеса в работите на детето и да не се нарушава правото му на уединение. Най-често първият опит става под натиска на групата и един юноша, който не е развил умението да се себеотстоява, лесно може да попадне в капана на това да угоди на другите от страх да не му се присмеят или да го отхвърлят. Свободата да можеш да кажеш НЕ се поощрява чрез възпитание, което толерира и в рамките на семействот право на „не“, без детето да бъде лишавано от обич.

Родителите трябва на насърчават процеса на отделяне и изграждане на самостоятелност на детето. За да стане възрастен детето има право на собствен опит и собствени грешки.

НАТРАПЛИВОСТИТЕ или кошмарът на Монк

 

 

 


Image result for monk
Още от най-ранна детска възраст човек се  приучава към определен ред и някои трайни навици. Посредством възпитанието цялото поведение и животът се структурират спрямо възприетите социални норми и правила.

Тази потребност от стабилност, прогнозируемост и гаранция е присъща на човека и липсата ѝ поражда страх, тревожност и несигурност. За разлика от уравновесеният човек, който се опитва да преодолее неприятностите и рисковете, да подходи с реализъм към разрешаването на проблемите, тревожният и несигурен човек потъва в сложни и мъчителни, често ненужни компенсации, включително и натрапливи.


Когато човек от ранна  възраст  живее в невротична обстановка и преживява тревога и несигурност, това оставя отпечатък върху характера му и отношението му към света за цял живот.  Известна е сентенцията за първите седем години от живота, в които се изгражда наборът от възможни средства за справяне с живота, както и основните насоки на мисленето и поведението.


Човешкият организъм е подчинен на биологичните ритми и се отличава със способността да изгражда динамични стереотипи на автоматизиране на поведението, като по този начин се пести енергия и се избягва необходимостта от вземане на решение. За несигурния човек повторението е по-лесно, не изисква инициатива, не поражда страх и напрежение като новото и непознатото.


Страдащите от обсесивно мислене имат някои основни характеристики:


Несигурността и съмнението са основен фон на мисленето им - такива хора са напрегнати, внимателно следят обкръжението си и са постоянно тревожни и в готовност за съпротива и борба.


Трудност да се вземе решение, поради липсата на вътрешното убеждение, че взетото решение е правилното или най-доброто.


Липса на толерантност към ситуации с двойственост и неясност - обсесивните избягват максимално неяснотата, за да намалят тревожността, конфликта и да имат ясно решение.


  Ригидното мислене е характерно за хората с натрапливости, като целта е да се избегне всяка промяна. Затова и веднъж достигнатите при тях заключения са окончателни, категорични и не допускат съмнения в тяхната правилност.


Неспособност да се организира и интегрира опита - обсесивните допускат много малко алтернативи и със свръхуточняване.    

Продуктивност и изпълнителност, но липса на истинско творчество при обсесивните, тъй като то предполага да се приемат и оценяват много алтернативи. Те работят много ефективно като изпълнители, но не умеят да ръководят, тъй като това предполага вземане на решение и лична отговорност.


 Тревожността е траен фон на натрапливите преживявания. При определени обстоятелства тревожността е нормално човешко преживяване, но при обсесивните тя е изключително интензивна и неконтролируема.


  Обсесивните имат нисък фрустрационен праг - преживяват чувство на обида и неудовлетвореност при незначителни поводи. Това се дължи на липса на адекватно изградено самочувствие, несигурност и недоверие, липса на чувство за реалност. Тази ранимост и обидчивост води до отбягване на социалните контакти, затруднено общуване, самоизолиране с цел да се защитят от евентуален стрес и фрустрация.


   Дистимия (потиснато настроение) и депресивни реакции поради преживяването на безизходица и непоправимост.


   Агресията е чест феномен при натрапливите състояния, поради свръхвъзбудимост на нервната система или като реактивен компенсаторен механизъм.


Когато тревожността и натрапливата склонност са налице, те могат да се реализират в различни по съдържание синдроми в зависимост от обстоятелствата и житейските ценности и ситуации. Натрапливите страхове се разделят на фобии, хипохондрични страхове и съмнения, свързани с качествата и престижа на личността.  Съставките на натрапливото преживяване са пристъпно появяване на немотивиран страх, слаба съпротива и критично отношение.
Някои считат, че в основата на почти всички фобии стои танатофобията - страхът от смъртта. Например при агорафобията (страх от открити пространства), болният може да ги премине, ако го придружава някой. По принцип болните имат критично отношение, те разбират, че този страх е неоснователен, но той ги обсебва и им се „натрапва“.  Допускаме, че пациентът не се страхува от широките пространства, а от това, че като минава сам сърцето му може да спре и да няма кой да му помогне.


Хипохондричните страхове са широко разпространени в нашето съвремие. На всеки човек му минава идеята за някое заболяване, но тя се отхвърля като паразитна, без да оставя трайна следа. При тревожно-неуверения човек обаче, тези мисли минават по-често и остават по-дълго в съзнанието му. Такива хора по-често посещават лекар, без необходимост проверяват различни показатели на организма си, имат афинитет към разговори за болести и лечения и така засилват хипохондричните си опасения.


Една от най-често срещаните натрапливости е страх от замърсяване и натрапливо миене на ръцете, може да се повтори стотици пъти до разраняване на кожата. Налице са следните предпоставки: тревожна и несигурна личност, която се нуждае от гаранции за всичко. Липсата на сигурност е извор на непресъхваща тревога. Колко трябва да се измие, за да бъде достатъчно чист? След всяко измиване отново изпитва чувство на несигурност и незавършеност и продължава да мие: по брой - още веднъж, по интензитет - повече сапун, по-дълго търкане; по размер-по-нагоре, до лакътя.. той сам разбира, че няма смисъл, иска да преодолее този безсмислен импулс, но му е много трудно, защото няма ясен критерий и граница. И тогава на помощ идва изкуствената структура или ритуалът: „Ако измия всеки пръст по 10 пъти, а след това ги изплакна 10 пъти, значи са измити идеално и мога да спра...“. Намерена е формулата за почивка, но тя е временна, защото скоро съмнението отново започва да го гризе.


При натрапливото миене ясно личат белезите на максимализъм и перфекционизъм, които са един от главните стремежи на несигурния човек.
Възникването на обсесивно-компулсивното разстройство се определя от три фактора: генетична предразположеност, неблагоприятни житейски обстоятелства, които в съчетание с по-слаб тип висша нервна дейност лесно водят до невротичен срив, и невротичен характер. Неправилно изграденият светоглед, погрешността на житейските възгледи са сами по себе си психотравмиращ фактор, който може да доведе до невроза и при най-стабилната нервна система. Най-съществените белези на един невротичен характер са тревожността, несигурността, неувереността и чувството на неудовлетвореност от себе си.


При психотерапия на това разстройство е необходима по-радикална намеса, по-дълбоко проникване във вътреличностовия конфликт и цялостна промяна в системата на житейски отношения на болния. Постепенно клиентът  да се доведе до осъзнаване и възможност за конфронтиране на конфликта като истинска причина за възникване на разстройството. След това трябва да намери адекватно разрешение на личностовия си проблем и реалистична промяна на ситуацията. И за финал, да се коригират някои формирани в болестта неадекватни форми на поведение, патологични защити, неправилен стил на социално функциониране и общуване.
 
 

Тематичен тренинг "ЖЕНАТА В МЕН"

 

Силна, нежна, обичаща, вдъхновяваща, успешна, вълнуваща, страстна, дива, кралица, отдадена, хармонична, енергична, свободна, обожавана... Това, и още много е ЖЕНАТА В МЕН...

 

Да изразим и преоткрием в себе си всички нюанси от тази палитра е нашата цел в уникалната поредица от тренинги, разработени и провеждани от ПРОФ.ЗАХАРИНА САВОВА - водещ психотерапевт на национално ниво и дългогодишен преподавател в Медицински университет- София и Институт по Психотелесна Психотерапия.

 

Кога? На 14-15 ноември 2015г. от 10-18ч.

Къде? Бургас, студио „Идзин“

Как? В групата основно ще се работи по методите на аналитичната телесна психотерапия, биоенергийни техники, дихателни практики и медитативни практики, данс терапия, арт терапия.

 

Започваме с първия  модул:

 ЛЮБОВТА, СЕКСУАЛНОСТТА И ТАБУТАТА 


Цели на тренинга:

      Постепенно и задълбочено самоизследване, достигане до вътрешни откровения и истини;

      Преодоляване на страхове, ненужни ограничения,

     Развиване на умения за управление на собствения си живот и взаимоотношенията със света и другите.

      Усвояване на практики, които ще подобрят качеството на живот и удовлетвореност.

      Ще отговорим на основните въпроси, вълнуващи съвременната жена.

Теми на тренинга:

      Умеем ли да обичаме себе си и  другите?

      Как да общуваме пълноценно? Преодоляване на травми, страхове, забрани.

      Петте основни типа жени. Липсващи поведения в общуването.

 Запознаване с различните роли на жената.

      Причината за повтарящите се грешки и лоши избори.

    Определяне на доминиращите или липсващи  умения и поведения за създаване на хармонични  взаимоотношения с любимия мъж.

    Ревността и изневярата. Развиване на умения за привличане и задържане на интереса, желанието, уважението на партньора.

     Истините, лъжите и табутата за секса!

     Практики за по-удовлетворяващ интимен живот.

 

Подарете си това вълнуващо преживяване и  безценно познание за самите себе си!

Очакваме ви за  пътуване из тайната и магията на женската душа!

Срок за записване- до 20 октомври 2015г.

Цена- 150лв.

 

Правила на групата :

 

Групата е място за споделяне и научаване в защитена среда;

Тайна, конфиденциалност;

Прозрачност и съответност – да казваме това, което мислим и чувстваме, без да се притесняваме от оценъчно отношение;

Няма етични, морални и нравствени норми и правила за добро и лошо, правилно и неправилно; не сме нравствен съд;

никой не оценява – не се казва: Ти си..., а   АЗ те усещам тук и сега.....;

Всеки има право да говори за себе си и своите преживявания и начин на живот така, както е преценил и споделя колкото и каквото иска с другите;

На обратните връзки не се дава отговор;

Всеки има право да откаже да участва в някой опит, ако не го чувства по силите си;

Не се сравнявайте с другите; всеки има своята индивидуалност и в това е нашата красота;

Не бързайте, дайте си време;

РАБОТА С ТЯЛОТО: През тялото, през усещанията ние влизаме в контакт със себе си и със света и се представяме! Ние говорим с тялото!!!! Физическото и емоционалното са част от цялата система - човек, а не само мисловното. Работата с тялото през усещанията и емоциите, води до промяна на начина на мислене. Промяната в мисленето променя емоционалното състояние!

 

 Последно правило: НЯМА ПРАВИЛА!!! Всеки си създава сам правила- такива, които отговарят на собственото му благополучие.

Характер и поведение

 

Какво е това характер, как се формира той и как влияе върху поведението на човека?

Характер означава същественото, отличителното и той слага отпечатък върху целия живот на човека и неговата съдба. Според неорайхианската психотерапия характерът се формира в ранното детство и се предопределя от травматични събития и ситуации, преживени от АЗ-а в този период и се конкретизира в едно предсъзнателно прекъсване на био- и социоикономичните движения, насочени към получаването на удоволствие.

Петте типа характер притежават своите особености и се проявяват в начина, по който човек мисли, чувства, движи се, реагира на заобикалящия го свят. Характерът се проявява и в морфологията на тялото, тъй като е свързан с протичането на енергията в него и контрахирането на определени мускулни групи.


В нарцистичната фаза - до 4 месец, се формира Шизоидния характер;
В сензорната фаза - от 4 м. до 1 г., се формира Оралния характер;
Във фазата на АЗА - от 1 до 2 години се формира Садомазохистичния характер;
Във фазата на съперничеството - oт 2 до 5 години се формира Психопатния характер;
В сексуалната фаза  - oт 4 до 8 г., се формира Ригидния характер;


Всяка една фаза от развитието на детето е свързана с усвояването на определено движение (поведение). Всеки характер е изкривен начин на удовлетворяване на потребностите ни, формиран у нас от родителите ни. Ранното детство е изключително важен период, защото нормите на културата не се осъзнават от детето и те се имплантират от родителите наготово (този процес се нарича интроекция). Родителите на детето решават кои удоволствия са позволени и кои не, а отказването на удоволствие на детето се преживява като афект. А най-голямата травма у човек от детството  до края на живота му, е когато не получава любов и чувства от другия.

Защо някой от нас не е в състояние да осъществи определено поведение? Например:  кроткият не може да избухне, да отстои себе си, гордият не може да се подчини, затвореният не може да бъде душата на компанията, не може да привлече другите около себе си. Това, което ни пречи и забранява като че се намира вътре в нашето тяло. Това нещо е нашият характер, който се проявява в случая като морал, като етика, като култура.
Бидейки определен тип характер всеки от нас владее някои от тези пет обобщени модели на поведение и се затруднява при прилагането на други. В този смисъл може да се твърди, че характерът е вече вид диагноза,  ограничение в пластичността, липса на гъвкав избор на движение.


Цел на неорайхианската психотерапия е усвояването на всички движения, които моделите на възпитание са съзнателно кастрирани и блокирали.
Целта на терапията не е да промени характера, а да премахне невротичните ограничения, които възпрепятстват пълноценния живот. Този процес се осъществява като се работи с психодрама, когнитивни техники, свободни асоциации, анализ на сънищата, хромотерапия, биоенергетични упражнения, масажи и др.


Променя се личността, начините, по които се свързваме и общуваме с околните. Това което виждаме за първи път при среща с пациента не е неговия характер, а неговата личност, с която се стреми да компенсира лимитите на характера си. Това, което усвоява един пациент по време на терапия са пет роли или модели на поведение т.е способността да използва според ситуацията най-подходящото движение. Петте движения са:

Планиране - мислено проиграване на последователността от следващи действия, насочени към удовлетворяване на определена цел. Целта на доброто планиране е дистенция (отпускане, изживяване на удоволствие).

Подчинение - доверие в себе си, адаптиране към условията и обстоятелствата, да умееш да помолиш, да поискаш, да се оставиш в ръцете на другия, който да се погрижи за теб.

Агресия - да бъдеш активен, да се движиш към своята цел, да отстоиш себе си, да вземеш решение, да носиш отговорност, да кажеш "не".

Съблазняване - да спечелиш симпатия, да привлечеш към себе си, да дадеш на другия това, от което той се нуждае, за да има желание и той от своя страна да удовлетвори твоите потребности.

Проверка на реалността - временно задържане на действието с цел да анализираш ситуацията и да избереш най-подходящия тип поведение. Тя е свързана с чувството ни за реалност в нейните обективни (недвусмислени) измерения. Когато човек е съответен на ситуацията, избира едно от движенията и постига удоволствие. Когато е фиксиран към един или друг тип поведение, му липсва адекватност и гъвкавост и влиза в областта на патологията. Неспособността да се осъществи определено движение причинява страдания. 

Няма добър или лош тип характер - всеки от тях има своите предимства и недостатъци. Смисълът на аналитичната терапия е всеки индивид да проумее кои са неговите 100% - диапазона на възможности, предопределени от характера му и да се опита да ги увеличи, за да намери по-лесно общ език с околните и да стане по-малко невротичен.


Фиксацията на всеки от нас може да бъде преодоляна, ако се научим да правим и това, което до днес не сме могли. Ако разширим границите на собствените си 100% като усвоим и несвойствените ни до днес движения. Ако се научим да планираме, да се подчиняваме, да съблазняваме,  да се отстояваме, да проверяваме действителността и най-важното да се отпускаме, да усещаме вкуса на удоволствието - тогава се променя качеството на живота.

Местоположение

Studio Idzin

Студио "ИДЗИН"

ул. "Иван Вазов" 57, ет. 2
гр. Бургас, България

За контакти

Phone: 0884 022 990
Email: mariana_5kova@abv.bg