•  
  • Здравей пътниче!

    Готов ли си за пътешествието

  • Да изровим скритото в себе си съкровище!

  • Неочаквани отговори - Нови перспективи

  • Да разширим границите си

  • Нова гледна точка

    към миналото, настоящото и бъдещето

  • Промяна в живота

    реално трайно и необратимо

  • Одухотворяване и осмисляне на живота

ДЕПРЕСИЯТА - ОТВЪД ПОЗНАТОТО

Тази статия е базирана изцяло върху изследванията на проф. д-р Йоахим Бауер, невробиолог, интернист и психиатър, понастоящем завеждащ лекар по психосоматика и психотерапевтична медицина в университетската клиника във Фрайбург. Изложени са в книгата му „Паметта на тялото“, която горещо препоръчвам на всеки, който иска да разбули някои тайни за тялото и здравето ни.

Всички попадаме в дупки, но какво представлява депресията извън чисто житейския смисъл, който влагаме? Депресията засяга личността като понижава самочувствието, изменя същността на човека и отношението към самия него. Болният изживява несигурност за собствената личност и силна мъка, чувство за безполезност и малоценност. Променя се и светогледът - депресията носи специфично послание и има скрит смисъл. Тя представлява вик за помощ към другите, а смисълът ѝ е, че отдръпва страдащия от ежедневните дейности и чрез нея той може да си позволи да обърне гръб на свръхизискванията към себе си и непоносимите за него условия. В този смисъл, тя е възможност за ново начало.

Тя може да има много проявления - най-често е свързана с потиснато настроение и емоции, нежелание за правене на каквото и да било, липса на удоволствие, вътрешно безпокойство, чувство за малоценност, усещане, че човек вече не може да се справи с изискванията на живота. Работоспособността, възможностите за концентрация и мислене силно намаляват, често има смущения в съня, постоянна умора. Възможно е понякога околните да не забелязват това, но то е вътрешно усещане на страдащия, един постоянен фон на безнадеждност.

Изследванията доказват, че първата поява на депресия е предхождана от някои типични събития в живота на човека - проблеми в семейството или с любимия, раздяла, загуба на човек или работа, междуличностни конфликти, свръхизисквания или проблеми в работата. Общото между всички тези фактори е, че всички те са част от човешките взаимоотношения и че тези отношения са застрашени. Разбира се, хората реагират различно на тези събития и далеч не при всички те отключват депресия. Въздействието на външните събития върху тялото и активността на гените зависи от оценката, която им даваме. Тази оценка се прави от невронните мрежи в мозъчните полукълба и лимбичната система. Там са запечатани всички преживявания и спомени, които човек е имал и синаптичните модели (модели на свързване между нервните клетки) са винаги в състояние на готовност-задействат се автоматично, когато трябва да се оценят нови събития. Оценката на актуалните събития става за секунди, неосъзнато чрез съпоставяне на досегашния опит, запаметен в нервните клетки. Ако новите ситуации бъдат оценени като незастрашителни и могат да бъдат овладени, те се трупат в нашия „фонд“ като обогатяващи. Ако обаче се задейства алармата на от лимбичната система и се активира спомена за загуба и отчаяние, невробиологичната система е много чувствителна към такива събития и много по-лесно се активират стрес-гените. Душевните травми повишават чувствителността на емоционалната памет и променят работата на гените.

Междучовешките отношения са основен фактор за нашето усещане за благополучие и също така са нашата защита срещу активиране на стрес-гените. Напрежението между хората или просто душевното напрежение активират редица гени и предизвикват биологични промени - мозъкът превръща психологията в биология. Повишената за дълго време концентрация на кортизол („хормона на стреса“, както го наричат) може сериозно да увреди нервните клетки в определени зони на мозъка, а ако се съчетае и с невротрансмитера глутамат - това води до унищожаване на нервни клетки. Депресираните хора имат завишени нива на кортизол и депресията всъщност е особена форма на стрес в тялото.

Но не само междуличностните отношения, а и болестите също оставят следа в тялото, запаметяват се и то най-вече в нервните клетки. При 50% от хората, преживели веднъж депресия, тя се отключва отново в следващите 2 до 5 години - т.е. първичната депресия оставя следа в нас и, особено ако не е лекувана психотерапевтично, увлича след себе си следващо сходно състояние.

Следващите депресивни епизоди се отключват при много по-слаби по значение събития и то със същата сила. Психотерапията доказано намалява риска от подобна поява - изглежда оказва положително действие върху невронните мрежи на депресията. Медикаментозното лечение не намалява опасността от повтаряне на депресията и дори силно я увеличава - доказано е от задълбочените изследвания на д-р Марк Евънс (Университета в Минесота), Ан Симънс (Университета в Питсбърг) и Трейси Ши (Университета в Чикаго). Антидепресантите повишават риска от повторни депресии, а освен това при определена група хора усилват опасността депресията отиде в другата крайност и да се превърне в мания - силна и опасна форма на превъзбуденост. Около 1/3 от маниакалните заболявания при депресивни пациенти  се дължат на антидепресанти.

Какво отличава психотерапевтичното от медикаментозното лечение на депресията? Психотерапията цели усилване на  индивидуалните способности за справяне на личността. Това се прави целенасочено в онези области, в които въз основа на досегашния си опит и взаимоотношения, човек изпитва дефицит и трудности в конкретни ситуации. Ако с подкрепата на терапевта той успее да разреши проблемните си отношения по нов начин, ситуациите, които до момента са задействали невробиологичната му алармена система и са предизвиквали страх, отпадат. По този начин способността за справяне с проблемите, запаметена в невронните връзки, се изменя и на биологично ниво се нормализира обмяната на веществата и невротрансмитерите.

Психофармацията от своя страна регулира излезлите от баланс невротрансмитери, чиято нарушена пропорция се е получила вследствие на душевното заболяване. Понякога, за да влезе в състояние да може да започне психотерапия (при тежките депресии) е нужно да му се помогне медикаментозно. Но психофармакологията не променя способността за справяне с проблеми, не попълва по никакъв начин дефицитите на личността при взаимоотношенията с другите, които са запаметени във връзките на невронните мрежи. Оптималното лечение при лека депресия е психотерапията, но ако е тежка форма - да се комбинират медикаменти и психотерапия.

 

 

 Мариана Вълчева - психолог и психотерапевт

Местоположение

Studio Idzin

Студио "ИДЗИН"

ул. "Иван Вазов" 57, ет. 2
гр. Бургас, България

За контакти

Phone: 0884 022 990
Email: mariana_5kova@abv.bg