•  
  • Здравей пътниче!

    Готов ли си за пътешествието

  • Да изровим скритото в себе си съкровище!

  • Неочаквани отговори - Нови перспективи

  • Да разширим границите си

  • Нова гледна точка

    към миналото, настоящото и бъдещето

  • Промяна в живота

    реално трайно и необратимо

  • Одухотворяване и осмисляне на живота

Искам+мога=удовлетвореност

Движението е живот.

В смисъла на Неорайхианската терапия "движение" е синоним на "поведение". За нас е важно да се движим, избирайки поведението, което ще ни доведе до удовлетворяване на възникналата в тялото ни потребност. Именно в тялото - а не в мозъка! Ние не „измисляме“ потребностите си, а усещаме в тялото си зараждането им. Но как да усети потребността едно блокирано, хронично контрахирано тяло? Осъзнаваме колко сме контрахирани (стегнати) едва, когато започнем да се движим. Тогава се сблъскваме със своите ограничения и теснота - на мисленето, на действането. Изплуват страховете ни, заради които не предприемаме нужните стъпки. Краката са тежки, сърцето тупа ускорено, главата превърта най-невероятни и ужасни развръзки, стоим в ступор, на ръба на пропаст и няма път ни напред, ни назад.

Когато правим това, което смятаме, че трябва, защото е приемливо и удобно за другите, се превръщаме в неудобни и мъчители за самите себе си, защото истинските ни потребности остават незадоволени. Това ни превръща в досадници или безверници, които чакат някой да им даде това, което не им стиска да си поискат...или да си отвоюват...или да си спечелят, отдавайки от своята енергия за другите.

Какво бихме могли да направим, за да тръгнем по пътя на удовлетвореността?

Първа стъпка - буден и съзнаващ съм, свързвам се с тялото си, където са всичките ми ориентири: усещания, сетивност, интуиция, емоционален мозък. Дишам, виждам и усещам. Медитирам, мълча, оставам в тишина, пребивавам сред природата. Слушам вътрешния си глас, който се появява, когато премахна максимално шума отвън. Обикновено в социума сме активни, черпим от енергията си, разреждаме. Насаме зареждаме, събираме се, концентрираме се и се захранваме с енергия.

Втора стъпка - бидейки със себе си, усещам зараждането на потребността си. Проверявам обективната реалност - кой съм в тази ситуация, кой стои срещу мен, къде се намирам, как се чувствам и каква е целта, която желая да постигна?

Трето - достигнал до отговорите на тези въпроси, мога вече да избера как да действам така, че да постигна желаното. Планирам, проигравам мислено и...остава да действам!

Четвърtа стъпка - извършвам движението - моля, подчинявам се, настоявам, отстоявам се, отдавам се, съблазнявам, обещавам. Това е трудната част, тъй като не винаги можем да направим това, което сме осъзнали, че ще подейства. Гордостта, например, ще бъде спирачката да помолим. „Как ще моля, той да не е повече от мен, аз мога и сам да се оправя...“ Или страха от авторитети ще се обади в нас: „Как ще се опълча срещу него, началник ми е, така не се прави...“. Или пък неспособността да отдадем на другия, да го утвърдим, да забравим временно за себе си ще ни спре: „Не мога да го четкам, това е манипулативно и несериозно; защо трябва аз да давам; няма да се излагам да правя „мили очи“ на този, не съм му длъжен...“. Тук е страшното, ако не сме развили умението да бъдем гъвкави и телесно, и ментално. Защото ако липсва подходящото действие, не стигаме и до желания резултат.

Пета стъпка: Проверявам резултата - постигнах ли това, към което се стремях? Удовлетворен ли съм? Когато отговорът е „да“, мога да се отпусна и радвам. Ако пък е „не“- да планирам ново действие, което ще ме отведе до желаното!

Това е алгоритъма на удовлетвореността... А ти стигна ли до края или остана някъде по пътя - с въпросите и страховете?

"Обичай ближния, както себе си..."

За да можеш да се свързваш с другия, първо е нужно да се научиш да бъдеш СВЪРЗАН СЪС СЕБЕ СИ. Често не умеейки да открием своя център, да усетим и разберем себе си, панически се опитваме да се прилепим към някого, който да ни даде усещане за сигурност и спокойствие - да се огледаме в него и да „видим“ кои сме.  Макар и това да създава временно облекчение (ако сме се огледали в очите на някой, който ни обича, разбира се) това не е истинско, ако първо  САМИТЕ НИЕ НЕ СМЕ ПРИЕЛИ СЕБЕ СИ, ако не сме се научили сами да се гледаме с очите на любовта...

Какво означава да обичам себе си... За мен това е да правя нещата, които ме радват. Да не се опитвам да отговарям на чужди очаквания, пренебрегвайки собствените си потребности. Да си позволявам да греша, без да се критикувам. Да приема прекрасното си несъвършенство. Да се чувствам ценна дори, когато не правя нищо..."полезно".  Да се харесвам мързелуваща, непохватна, недобре изглеждаща, с бримка на чорапа, със счупен нокът, с мръсна кола, говореща глупости...Ееее, прекалявам вече. Обаче и такава пак съм аз, защото мога да бъда всякаква. Каквото и да правя всъщност все съм си аз - многолика, различна, във всякакви форми и състояния. Не ми е толкова важно какво ще напиша след  „аз съм...............“.  Важно ми е аз да СЪМ...  АЗ СЪМ!

 

Мариана Вълчева - психолог и психотерапевт

 



Да изглеждаш или да бъдеш

Започвам с парафраза на „Да имаш или да бъдеш“ на Ерих Фром, за да противопоставя два модуса на съществуване - автентичното срещу привидното съвършенство.

Сигурно познавате следващия образ, а може да ви напомни и за самите вас...Тя е перфектна. Изглежда страхотно, винаги стилна, безупречна. Има мил, поддържан партньор. Децата им са възпитани, винаги изпълняват това, което им каже. Кариерата е стремглава, нижат се успехи и постижения. Семейните снимки показват идилична картина, пълна с хармония.

Еталон за съвършенство, просто да им завиди човек. Какво стои отдолу, обаче? Колкото повече не съм, толкова повече се старая да изглеждам. Това е защита, защото без статуса, излъсканата визия и фалшивото самочувствие - остава нула. Ако премахнем външните атрибути на успеха се оголва  малко, слабо, беззащитно същество, което се страхува да живее. И се заклещва в правилността - как да изглежда и да се държи, за да получи одобрение и възхищение от другите.

Скриваме малкия Аз зад огромния балон на външната показност. Но колкото повече се раздува този балон, толкова расте и риска в един момент да се спука. И тогава е време да си зададем въпросите: „Кой съм аз? Какво ме прави щастлив? Къде и с кого искам да бъда? Ролите, които изпълнявам и маските, зад които се крия, какво ми дават? Мой ли е коловозът, в който вървя или вменен, натрапен от чуждите мнения?”

Свързването със собствената същност може да ни освободи от бремето да бъдем не-себе си. Да признаем двойнствената си природа, да не отхвърляме тези аспекти в себе си, които смятаме за лоши. Да приемем, че сме многолики, разнообразни, несъвършени, цялостни, противоречиви. Да си позволим да не можем, да не знаем, да се нуждаем от подкрепа, да молим, да сме уморени, да сме отпуснати, да сме неглиже, да сме огорчени, да плачем, да се провалим...Това означава да сме истински, автентични, тъждествени на себе си във всеки един миг.

Всичко, което потискаме, черпи огромна част от нашата енергия, която бихме могли да впрегнем в творческото си изразяване. Това, което искаме да натъпчем на дълбоко, скришно място, расте и заплашва да ни смаже. Приемането и доверието в себе си са лекарствата срещу себеотричането.

Да си ценен сам по себе си - независимо от външния си вид, успехите си, образованието, придобивките си. Защото, за да имат смисъл нулите, е нужно отпред да стои единица - ядрото, същността, духовността. Излизането от шаблона, в който сме се поставили, е първата стъпка към автентичното съществуване.

Избирам да бъда...такава, каквато съм...различна във всеки момент...без значение как изглеждам...да бъда реалност, а не привидност. А ти?

Мариана Вълчева - психолог и психотерапевт

Местоположение

Studio Idzin

Студио "ИДЗИН"

ул. "Иван Вазов" 57, ет. 2
гр. Бургас, България

За контакти

Phone: 0884 022 990
Email: mariana_5kova@abv.bg