Какво е това характер, как се формира той и как влияе върху поведението на човека?
Характер означава същественото, отличителното и той слага отпечатък върху целия живот на човека и неговата съдба. Според неорайхианската психотерапия характерът се формира в ранното детство и се предопределя от травматични събития и ситуации, преживени от АЗ-а в този период и се конкретизира в едно предсъзнателно прекъсване на био- и социоикономичните движения, насочени към получаването на удоволствие.
Петте типа характер притежават своите особености и се проявяват в начина, по който човек мисли, чувства, движи се, реагира на заобикалящия го свят. Характерът се проявява и в морфологията на тялото, тъй като е свързан с протичането на енергията в него и контрахирането на определени мускулни групи.
В нарцистичната фаза - до 4 месец, се формира Шизоидния характер;
В сензорната фаза - от 4 м. до 1 г., се формира Оралния характер;
Във фазата на АЗА - от 1 до 2 години се формира Садомазохистичния характер;
Във фазата на съперничеството - oт 2 до 5 години се формира Психопатния характер;
В сексуалната фаза - oт 4 до 8 г., се формира Ригидния характер;
Всяка една фаза от развитието на детето е свързана с усвояването на определено движение (поведение). Всеки характер е изкривен начин на удовлетворяване на потребностите ни, формиран у нас от родителите ни. Ранното детство е изключително важен период, защото нормите на културата не се осъзнават от детето и те се имплантират от родителите наготово (този процес се нарича интроекция). Родителите на детето решават кои удоволствия са позволени и кои не, а отказването на удоволствие на детето се преживява като афект. А най-голямата травма у човек от детството до края на живота му, е когато не получава любов и чувства от другия.
Защо някой от нас не е в състояние да осъществи определено поведение? Например: кроткият не може да избухне, да отстои себе си, гордият не може да се подчини, затвореният не може да бъде душата на компанията, не може да привлече другите около себе си. Това, което ни пречи и забранява като че се намира вътре в нашето тяло. Това нещо е нашият характер, който се проявява в случая като морал, като етика, като култура.
Бидейки определен тип характер всеки от нас владее някои от тези пет обобщени модели на поведение и се затруднява при прилагането на други. В този смисъл може да се твърди, че характерът е вече вид диагноза, ограничение в пластичността, липса на гъвкав избор на движение.
Цел на неорайхианската психотерапия е усвояването на всички движения, които моделите на възпитание са съзнателно кастрирани и блокирали.
Целта на терапията не е да промени характера, а да премахне невротичните ограничения, които възпрепятстват пълноценния живот. Този процес се осъществява като се работи с психодрама, когнитивни техники, свободни асоциации, анализ на сънищата, хромотерапия, биоенергетични упражнения, масажи и др.
Променя се личността, начините, по които се свързваме и общуваме с околните. Това което виждаме за първи път при среща с пациента не е неговия характер, а неговата личност, с която се стреми да компенсира лимитите на характера си. Това, което усвоява един пациент по време на терапия са пет роли или модели на поведение т.е способността да използва според ситуацията най-подходящото движение. Петте движения са:
Планиране - мислено проиграване на последователността от следващи действия, насочени към удовлетворяване на определена цел. Целта на доброто планиране е дистенция (отпускане, изживяване на удоволствие).
Подчинение - доверие в себе си, адаптиране към условията и обстоятелствата, да умееш да помолиш, да поискаш, да се оставиш в ръцете на другия, който да се погрижи за теб.
Агресия - да бъдеш активен, да се движиш към своята цел, да отстоиш себе си, да вземеш решение, да носиш отговорност, да кажеш "не".
Съблазняване - да спечелиш симпатия, да привлечеш към себе си, да дадеш на другия това, от което той се нуждае, за да има желание и той от своя страна да удовлетвори твоите потребности.
Проверка на реалността - временно задържане на действието с цел да анализираш ситуацията и да избереш най-подходящия тип поведение. Тя е свързана с чувството ни за реалност в нейните обективни (недвусмислени) измерения. Когато човек е съответен на ситуацията, избира едно от движенията и постига удоволствие. Когато е фиксиран към един или друг тип поведение, му липсва адекватност и гъвкавост и влиза в областта на патологията. Неспособността да се осъществи определено движение причинява страдания.
Няма добър или лош тип характер - всеки от тях има своите предимства и недостатъци. Смисълът на аналитичната терапия е всеки индивид да проумее кои са неговите 100% - диапазона на възможности, предопределени от характера му и да се опита да ги увеличи, за да намери по-лесно общ език с околните и да стане по-малко невротичен.
Фиксацията на всеки от нас може да бъде преодоляна, ако се научим да правим и това, което до днес не сме могли. Ако разширим границите на собствените си 100% като усвоим и несвойствените ни до днес движения. Ако се научим да планираме, да се подчиняваме, да съблазняваме, да се отстояваме, да проверяваме действителността и най-важното да се отпускаме, да усещаме вкуса на удоволствието - тогава се променя качеството на живота.