•  
  • Здравей пътниче!

    Готов ли си за пътешествието

  • Да изровим скритото в себе си съкровище!

  • Неочаквани отговори - Нови перспективи

  • Да разширим границите си

  • Нова гледна точка

    към миналото, настоящото и бъдещето

  • Промяна в живота

    реално трайно и необратимо

  • Одухотворяване и осмисляне на живота

ДА ОБИКНЕМ СЕНЧЕСТАТА СИ СТРАНА

 

„Това, което не е осъзнато, ще продължи да ни преследва в живота ни – и в света. През нашето кратко пребиваване на тази земя  вътре във всеки от нас има повече, отколкото някога можем да осъзнаем и асимилираме. И при това качеството на живота ни е пряка функция от нивото на осъзнатост, което постигаме във всекидневните си избори. (Джеймс Холис – „Да разбираме Сянката си“)

Сянката като психологически конструкт е доста експлоатирана и тя включва всички аспекти на Аз-а ни, които ни карат да се чувстваме неудобно със себе си

 Добре би било, ако в определен етап от живота си човек осъзнае, че далеч не е само това, което мисли за себе си и което проявява в ежедневието, а неговата личност е разнообразна комбинация от много аспекти. Някои от тях изглеждат доста необясними, неприемливи и неприятни, затова всячески се опитваме да ги отхвърлим и изтласкаме от живота си.

Тогава най-често активираме „подмолната“ страна на Сянката и тя започва да търси своето проявление в пространството. Как? Например в живота ни се появяват  хора, които ужасно много ни дразнят, предизвикват най-черната страна в нас, отключват като преживяване и поведение това, което смятаме за лошо. Това е така, защото ние имаме една идеална представа за себе си, за това какви трябва да бъдем, за да ни обичат и харесват, а и ние да се чувстваме добре със себе си. Ако си изпуснем нервите и се държим не според стандартите си обикновено обвиняваме този, който ни е провокирал и проектираме своите негативи върху него. Много удобно! Но е заблуда, понеже всичко, което виждаме в хората около себе си е част от нас – и хубавото, и лошото. Просто защото не бихме имали сетива за тези неща, ако не бяха част от нашата психична и мисловна рамка. Щяхме да сме слепи за тях. Поради тази причина казваме, че „другите са наши огледала“. И ако излезем извън клишето, може да вникнем в идеята, че Другият ни подсказва непряко какви сме ние. Това, което ни дразни в него е точно същото, което потискаме в себе си и не си позволяваме да го проявим.

 Това, което виждаме, интерпретациите, които правим, започват вътре в нас и ни принадлежат, но се изисква доста сила да си признаем своите скрити подбуди и мотивации. Отричането на такива  желания,  подбуди и мисли не върши работа, защото  те съдържат енергия, която може във всеки един момент да ги изтласка навън и абсолютно несъзнателно да ги проявим.

Трудно се работи с материала на Сянката, активират се много защитни механизми, които да попречат осъзнаването. Как един привидно кротък и добродушен мъж би могъл да приеме например, че дълбоко в него живее гневен на  майка си или баща си човек заради осакатената  мъжественост? Или една порядъчна и високонравствена жена  - че има сексуални фантазии и импулси, които потиска и не проявява, защото не го намира морално? Споменавам ги като примери, тъй като гневът и сексуалността като теми носят огромен заряд, и двете заплашват егото със своята автономна сила. Потискането на естествените им проявления в живота води до невроза, до едно фалшиво и неавтентично съществуване и това унищожава взаимоотношенията. Гневът, обърнат навътре, предизвиква депресия, разрушава тялото ни и може да се отключи психосоматика или да се прояви във физически проблеми – сърдечни или хипертония.

Развиването на  психологична култура изисква да излезем извън рамката на действането по навик и търсенето на източника и причината за нашето поведение. Откъде вътре в нас идва това? Кога сме го преживявали преди? На какво ни напомня? Къде в тялото го усещаме и как рефлектира на физическо ниво? Нужно ли ни е на този етап от живота ни или от позицията на зрелостта имаме ресурса да го преобразуваме в нов адаптивен модел? Къде сме останали впримчени и блокирани в своето развитие?

Разбирането и приемането на сенчестата ни страна всъщност освобождава затворената в този комплекс енергия, която иначе би се използвала за разширение,  за едно цялостно и в унисон със себе си съществуване, в което даваме на света дара на своята уникалност. Ние не сме нашата история или посланията, които сме възприели отвън и сме овътрешностили. Ние сме нашите стремежи и воля да станем всичко онова, което е замислено да бъдем от едно безгранично съзнание.

 

Мариана Вълчева -  детско-юношески психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт

ХАРЕМЪТ ВЪТРЕ В МЕН - ЖЕНСКИ ТЕРАПЕВТИЧНИ ГРУПИ

Скъпи дами, в първата терапевтична женска група "Харемът вътре в мен" поставихме началото на процеса на себеизследване и по-пълно изразяване на аспектите в нас. Сега продължаваме това пътуване с втората група.
Какво предстои? Ще изследваме убежденията и страховете, които ни спъват, ролите, в които сме зациклили, както и ресурсите, които имаме на разположение, за да реализираме потенциала си.
Да бъдем жени е огромна благословия и изисква мекота, сила, увереност, креативност, ресурси за даване, приемане, дълбочина. Но как да посрещнем тези изисквания, ако сме загубили способността си да бъдем цялостни, да приемаме и изразяваме всички свои аспекти. Каня ви на тази втора женска група, в която ще добавим нови щрихи, ще извайваме и обогатяваме своя образ и проявление в света.
Какво да очаквате?
Нов поглед към света и към нас самите;
Емоционална наситеност;
Усещане за творчество и разширяване на собствената рамка;
Съдържанието е различно, така че могат да се включат и участвали дами от първата група. Ще използваме терапевтични техники от неорайхианската аналитична психотерапия, която е психотелесен метод.
Водещ; Мариана Вълчева
Повече за мен можете да откриете тук:
http://www.idzin-psychotherapy.com/inde…/2015-05-09-05-34-29
Записването става след обаждане на тел. 0884 022990 и предварително заплащане.
Такса за участие: 25 лв

ХАРЕМЪТ ВЪТРЕ В МЕН - ГРУПА ЗА ТЪРСЕЩИТЕ СЕ ЖЕНИ

Във всяка от нас живеят много различни жени - наши аспекти, които познаваме или не, проявяваме или крием, приемаме или отричаме.
Жената е цялостна, когато познава тези свои страни и не се страхува да им даде пространство в своя живот.
Понякога така залепваме за социалната си роля, че забравяме дълбоката си същност и потребности. Това ни дава чувство за сигурност, но същевременно ни ограничава и обезличава.
Тази терапевтична група е женска, защото ние имаме нужда да се заредим, пребивавайки в компанията на други жени.
В защитено, безопасно пространство ще изследваме, експериментираме и обновяваме себе си.
Ще търсим отговори... Коя съм аз? Какво искам? Доколко си позволявам да бъда различна и да проявявам своята същност? Имам ли склонност да се фиксирам в една роля и да не спирам да я играя?
Целта е през различни терапевтични техники да разширим рамката си, да пробваме различни поведения, за да видим какво още носим в себе си, да реабилитираме и проявим това, което създава нашата уникалност и неповторимост.
Предизвикателно, забавно и релаксиращо преживяване, с което ще избягаме от рутината в ежедневието, ще добавим радост и смисъл.
3 часа, в които ще се доближим до съкровищата в нас, ще се видим в нова светлина, така че да продължим напред по-креативни, по-хармонични и приемащи се.
Водещ - Мариана Вълчева - психолог и психотелесен психотерапевт. Повече за мен на http://www.idzin-psychotherapy.com/inde…/2015-05-09-05-34-29.
Позволи си да изгрееш!
Краен срок за записване: 27.08.2020г. Записването става след предварително заплащане на таксата за участие.
Тел. за връзка: 0884 022990.
Място на провеждане: Студио Идзин, бул. "Иван Вазов" 57, ет.2
Цена: 25 лв.

КАК ВЪЗПИТАВАМЕ ДЕЦАТА И ЕФЕКТИВНИ ЛИ СА НАКАЗАНИЯТА

 

Наказанията се приемат от много родители като подходящ начин да принудят децата си да извършват или не определени  постъпки. Дали обаче наказанията са ефективно възпитателно средство?  Първото ограничение е, че обикновено действат само докато наказващият е наоколо. Дори и да променят в някаква степен поведението, не оказват влияние върху мотивите, ценностите и личността. Наказанието не само не разрешава проблемите, но дори ги задълбочава.

Изследванията показват, че децата, които са страдали от строги наказания у дома, са склонни да се държат по-зле, когато се отдалечат от къщи. Порочният кръг е, че колкото повече наказваш някого, толкова по-гневен става той и това увеличава необходимостта от наказания. В дългосрочен  план последствията са обезпокоителни – детето научава, че ако не харесваш поведението на някого, може да му причиниш нещо лошо, докато отстъпи. Освен това, взаимоотношенията между наказващ и наказван непоправимо се изкривяват. Ако като родител редовно наказвате детето си, не бива да очаквате, че ще бъдете човек, с когото детето ще може да споделя. За да помогнем на дете с по-трудно поведение, е нужно да вникнем в причините, които го карат да се държи така.  То би ви допуснало, ако се чувства в безопасност близо до вас, т.е. нужно е да има атмосфера на близост, която улеснява промените. Формирането на нравственост предполага  съчетаване на грижа към другия и следване на принципи, а наказанието не само, че не обслужва тези сфери, а дори уронва тези ценности.

Възпитанието - съчетаване на грижа и спазване на принципи

Наказанието не култивира  трайни ценности и чувствителност към нуждите на околните. Изследвания показват, че хора, които са насилници или престъпват закона, не са страдали от липса на наказания, дори ги е имало в изобилие, но никой не им е обръщал внимание как техните действия рефлектират върху околните. Те са били научени да мислят  само за това какво ще им се случи, ако някой по-силен не одобри действията им.

Но как да възпитаваме тогава децата си и да им помагаме да развият чувствителност, отговорност и взаимно зачитане?


Взаимоотношения между родители и деца

На първо място за изграждането на добро взаимоотношение, е приемането. Това е основата, на която то расте, развива творческо мислене, решава проблеми. Усещането, че го възприемат такова, каквото е, му дава свобода и увереност да върви напред и да започне да мисли как иска да се промени и да стане онази личност, която желае да бъде.

Добре е като родители да съзнаваме каква почва създаваме на децата си да растат. Дали не е твърде богата на критики, осъждания, проповеди или заповеди? Невъзприемането  принуждава хората  да се затварят, отбраняват, да се страхуват да изразяват себе си. Прекомерната намеса и контрол върху живота на детето също е знак за неодобрение, защото показва, че не вярваме в неговата способност да се справи добре и не уважаваме начина му на действие. В определени ситуации е добре да изслушаме мълчаливо, без да бързаме да му даваме своите препоръки и съвети как да се справи, докато ни сподели това, което го притеснява или ядосва.

В случай, че искаме да възпрем определено поведение, трябва да му обясним защо това поведение е проблем – не само как ни кара да се чувстваме, но и какви са вредните последствия от него. Детето ще бъде кооперативно, когато са отчетени неговите чувства и тогава у него възниква желание за нещо конструктивно по отношение на вашите чувства.

Отношенията родители - деца не са битка за надмощие, в която единият е победител, а другият – победен, а партниращи си страни, които взаимно удовлетворяват своите потребности. Във всяка ситуация е добре да се направи анализ и да се открие най-уместното поведение. И каквото и да искаме от децата си, трябва да го получим по уважителен към тяхната личност, чувства и потребности начин

 Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт

ЮНОШЕСТВОТО – ПРЕХОД КЪМ ЗРЕЛОСТТА

Пубертетът и юношеството винаги са определяни като преходни или сензитивни периоди - това означава, че от биологична или психофизиологична гледна точка организмът се отличава с повишена чувствителност към определени външни и вътрешни фактори, въздействието върху които в тази точка от развитието има особено важни, необратими последствия.

 

Периоди на юношеството - Интернет академия за родители

 

ЗАДАЧИТЕ НА ЮНОШЕСТВОТО

Ако в пубертетната възраст (11-15г.) водещ е стремежът на подрастващия да бъде като възрастните, да  определи „ Кой съм аз“, да намери своето място и да се утвърди сред връстниците си, то в периода на ранното юношество основна мотивация е да се развие индивидуалността и уникалността на младия човек. Преминал е периодът на най-силната емоционална реактивност и юношата би следвало да е подготвен да носи порасналите отговорности в своя живот. Характерно за възрастта е развитието на самосъзнанието, характера, жизненото самоопределение на личността. Тази възраст е заключителен етап на прехода от детството към зрелостта.

Емоционалните реакции и поведение на юношите не могат да бъдат обяснени само с хормоналните особености в тази възраст. Те зависят също така от социалните фактори и условията на възпитанието, както и индивидуално-типологическите различия.

АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО СИ МИСЛЯ, ЧЕ СЪМ, ИЛИ?...

Психологическите трудности на порастването,  противоречивостта между нивото на претенциите и Аз-образа нерядко водят до това, че емоционалната напрегнатост, типична за пубертета,  обхваща и годините на юношеството. По много психологически тестове нормите за психическо здраве при подрастващи и юноши съществено се отличават от тези за възрастни. В тази възраст особено остро се проявяват (акцентуират) някои особености на характера: Такива акцентуации сами по себе си не са патологични, но все пак повишават възможността за психична травма или отклоняващо се поведение. Например, изострянето на такова типологическо свойство на юношата като хипертимност (повишена активност и възбудимост), нерядко го прави непридирчив при избора на запознанства, въвлича го в рискови поведения и   съмнителни начинания. Или типологически обусловена затвореност в ранното юношество понякога прераства в болезнена самоизолация, която може да бъде съпътствана от чувство за непълноценност.

ПОВИШЕНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ, НО И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СПРАВЯНЕ

Все пак емоционалните трудности и болезненото протичане на тази преходна възраст не са общовалидни особености на юношеството. Очевидно съществува една обща закономерност на фило- и онтогенезата, и това е, че заедно с нивото на организация и саморегулация на организма, се повишава и емоционалната чувствителност, но и порастват възможностите за справяне. Факторите, които предизвикват емоционална възбуда у човека, с годините се увеличават, но възрастният има развити ефeктивни механизми за самоконтрол и способност избирателно да реагира на външните.


Влиянието на приятелите в юношеството - тийнейджъри - 2020

Емоционалните проблеми през юношеската възраст имат различни източници. Болезнените симптоми и тревоги често са не толкова реакция на специфични трудности на самата възраст, колкото забавено проявление на по-ранни психологически травми. Юношите активно се подготвят за своята роля на възрастни  в живота, нараства тяхната самостоятелност във вземането на решения, променя се ролята им в семейството, училището и обществото. Примиряването на все още съществуващите детски черти със стремежа да се изявяват като равноправни на възрастните, понякога е изпитание за тях. Те живеят с мислите за бъдещето, с целите, към които се стремят и понякога с разминаването между тези цели с реалните възможности на личността. Според Крейг и Бокум това са и двете основни задачи, които юношата трябва да разреши на този етап от живота си - да стане автономен и независим от родителите си, и да формира своята идентичност, творческото и независимо Аз.

Експериментирането с различни нагласи и поведения, определянето на себе си, постепенното отдалечаване от родителската опека, са характерни черти на юношеството. Те служат на важната цел детето да се превърне във възрастен, но понякога са свързани с определени трудности.

При наличието на неразрешен проблем, момчетата са по-склонни да се въвлекат в асоциално, деликвентно  поведение или употреба на наркотични вещества. Момичетата по правило обръщат негативните си преживявания към себе си и  изпадат в депресия. Като цяло депресията се среща два пъти по-често при женския пол, отколкото при мъжкия.

Засилен е интересът към психологически проблеми и по-доброто опознаване на себе си и близките, повишава се вниманието към чувствата на другите. Емоционалните преживявания са в пряка връзка с формираните ценности и очаквания, а убежденията са вече устойчиво формирани и могат да се запазят през целия живот. Ценностите са свързани в цялостен образ, свързан с идеала на юношата и придобиват философски измерения. Укрепва волята и се проявяват нейните характеристики активност, решителност, преодоляване на препятствия, търпение, издържливост.

Според Е. Ериксън юношата търси хора и идеи, които да приеме и в които да вярва и да може да се идентифицира с тях, но същевременно в поведението си го изразява по парадоксален начин - с шумно и цинично недоверие. Най-големият му страх е да не прави неща, които да го изложат на присмех в очите на връстниците и в собствените му очи. Стремежът е да бъде тъждествен на собствените ценности, които го карат да се чувства значим. При тези, които изпитват съмнения в собствената си идентичност или са притиснати да поемат роля, която им е наложена отвън, става възможно девиантно поведение. Невъзможността да се открие професионален път  особено притеснява младите хора. Дори влюбването в този период е опит да се открие собствената идентичност, проектирана върху другия, за да се види и открие самия той.

РОДИТЕЛИТЕ - КАК ДА ПОДКРЕПИМ ЮНОШАТА

Добре е да приемем, че бунтът в тази възраст е закономерен и да имаме търпимост към различията във вижданията. Да си позволяваме понякога да оставаме мълчаливи спътници и наблюдатели на живота, който се разгръща в юношата и да не се опитваме да го предпазим от всичко. Ако успеем да поддържаме баланса в отношенията има по-голяма вероятност  да се обръща към нас за подкрепа и съвет. Уважението, което проявяваме към неговото пространство и преживяване ще бъде оценено. Макар юношата да е наше дете, той не е наше притежание и е важно да има съответстваща на възрастта му автономност и свобода на действие

 Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и психотерапевт

Местоположение

Studio Idzin

Студио "ИДЗИН"

ул. "Иван Вазов" 57, ет. 2
гр. Бургас, България

За контакти

Phone: 0884 022 990
Email: mariana_5kova@abv.bg