•  
  • Здравей пътниче!

    Готов ли си за пътешествието

  • Да изровим скритото в себе си съкровище!

  • Неочаквани отговори - Нови перспективи

  • Да разширим границите си

  • Нова гледна точка

    към миналото, настоящото и бъдещето

  • Промяна в живота

    реално трайно и необратимо

  • Одухотворяване и осмисляне на живота

ЮНОШЕСТВОТО – ПРЕХОД КЪМ ЗРЕЛОСТТА

Пубертетът и юношеството винаги са определяни като преходни или сензитивни периоди - това означава, че от биологична или психофизиологична гледна точка организмът се отличава с повишена чувствителност към определени външни и вътрешни фактори, въздействието върху които в тази точка от развитието има особено важни, необратими последствия.

ЗАДАЧИТЕ НА ЮНОШЕСТВОТО

Ако в пубертетната възраст (11-15г.) водещ е стремежът на подрастващия да бъде като възрастните, да  определи „ Кой съм аз“, да намери своето място и да се утвърди сред връстниците си, то в периода на ранното юношество основна мотивация е да се развие индивидуалността и уникалността на младия човек. Преминал е периодът на най-силната емоционална реактивност и юношата би следвало да е подготвен да носи порасналите отговорности в своя живот. Характерно за възрастта е развитието на самосъзнанието, характера, жизненото самоопределение на личността. Тази възраст е заключителен етап на прехода от детството към зрелостта.

Емоционалните реакции и поведение на юношите не могат да бъдат обяснени само с хормоналните особености в тази възраст. Те зависят също така от социалните фактори и условията на възпитанието, както и индивидуално-типологическите различия.

АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО СИ МИСЛЯ, ЧЕ СЪМ, ИЛИ?...

Психологическите трудности на порастването,  противоречивостта между нивото на претенциите и Аз-образа нерядко водят до това, че емоционалната напрегнатост, типична за пубертета,  обхваща и годините на юношеството. По много психологически тестове нормите за психическо здраве при подрастващи и юноши съществено се отличават от тези за възрастни. В тази възраст особено остро се проявяват (акцентуират) някои особености на характера: такива акцентуации сами по себе си не са патологични, но все пак повишават възможността за психична травма или отклоняващо се поведение. Например, изострянето на такова типологическо свойство на юношата като хипертимност (повишена активност и възбудимост), нерядко го прави непридирчив при избора на запознанства, въвлича го в рискови поведения и   съмнителни начинания. Или типологически обусловена затвореност в ранното юношество понякога прераства в болезнена самоизолация, която може да бъде съпътствана от чувство за непълноценност.

ПОВИШЕНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ, НО И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СПРАВЯНЕ

Все пак емоционалните трудности и болезненото протичане на тази преходна възраст не са общовалидни особености на юношеството. Очевидно съществува една обща закономерност на фило- и онтогенезата, и това е, че заедно с нивото на организация и саморегулация на организма, се повишава и емоционалната чувствителност, но и порастват възможностите за справяне. Факторите, които предизвикват емоционална възбуда у човека, с годините се увеличават, но възрастният има развити ефeктивни механизми за самоконтрол и способност избирателно да реагира на външните.

Емоционалните проблеми през юношеската възраст имат различни източници. Болезнените симптоми и тревоги често са не толкова реакция на специфични трудности на самата възраст, колкото забавено проявление на по-ранни психологически травми. Юношите активно се подготвят за своята роля на възрастни  в живота, нараства тяхната самостоятелност във вземането на решения, променя се ролята им в семейството, училището и обществото. Примиряването на все още съществуващите детски черти със стремежа да се изявяват като равноправни на възрастните, понякога е изпитание за тях. Те живеят с мислите за бъдещето, с целите, към които се стремят и понякога с разминаването между тези цели с реалните възможности на личността. Според Крейг и Бокум това са и двете основни задачи, които юношата трябва да разреши на този етап от живота си - да стане автономен и независим от родителите си, и да формира своята идентичност, творческото и независимо Аз.

Периоди на юношеството - Интернет академия за родители

Експериментирането с различни нагласи и поведения, определянето на себе си, постепенното отдалечаване от родителската опека, са характерни черти на юношеството. Те служат на важната цел детето да се превърне във възрастен, но понякога са свързани с определени трудности.

При наличието на неразрешен проблем, момчетата са по-склонни да се въвлекат в асоциално, деликвентно  поведение или употреба на наркотични вещества. Момичетата по правило обръщат негативните си преживявания към себе си и  изпадат в депресия. Като цяло депресията се среща два пъти по-често при женския пол, отколкото при мъжкия.

Засилен е интересът към психологически проблеми и по-доброто опознаване на себе си и близките, повишава се вниманието към чувствата на другите. Емоционалните преживявания са в пряка връзка с формираните ценности и очаквания, а убежденията са вече устойчиво формирани и могат да се запазят през целия живот. Ценностите са свързани в цялостен образ, свързан с идеала на юношата и придобиват философски измерения. Укрепва волята и се проявяват нейните характеристики активност, решителност, преодоляване на препятствия, търпение, издържливост.

Според Е. Ериксън юношата търси хора и идеи, които да приеме и в които да вярва и да може да се идентифицира с тях, но същевременно в поведението си го изразява по парадоксален начин - с шумно и цинично недоверие. Най-големият му страх е да не прави неща, които да го изложат на присмех в очите на връстниците и в собствените му очи. Стремежът е да бъде тъждествен на собствените ценности, които го карат да се чувства значим. При тези, които изпитват съмнения в собствената си идентичност или са притиснати да поемат роля, която им е наложена отвън, става възможно девиантно поведение. Невъзможността да се открие професионален път  особено притеснява младите хора. Дори влюбването в този период е опит да се открие собствената идентичност, проектирана върху другия, за да се види и открие самия той.

РОДИТЕЛИТЕ - КАК ДА ПОДКРЕПИМ ЮНОШАТА

Добре е да приемем, че бунтът в тази възраст е закономерен и да имаме търпимост към различията във вижданията. Да си позволяваме понякога да оставаме мълчаливи спътници и наблюдатели на живота, който се разгръща в юношата. Ако успеем да поддържаме баланса в отношенията има по-голяма вероятност  да се обръща към нас за подкрепа и съвет. Уважението, което проявяваме към неговото пространство и преживяване ще бъде оценено.

 

ПАРТНЬОРСТВОТО - ТАНЦ ЗА ДВАМА

Във време на нарастващ индивидуализъм, удължено детство, стремеж към бързо постигане на резултати, консуматорско отношение, все по-малко търпение да преминаваме през кризи и да „спасяваме“ отношения, не е чудно, че връзките продължават все по-кратко и претърпяват крах. В много случаи дори и да просъществуват се стига до загуба на интимност, споделяне и движение към общи цели.

Какво лежи в основата на здравата и пълноценна връзка е въпрос, който винаги ще бъде актуален и има смисъл да търсим отговори. Да започнем оттам за какво ни е нужен интимен партньор? В партньорството удовлетворяваме множество свои потребности – захранваме се с емоции, получаваме потвърждение за собствената си значимост и ценност, обменяме позитивна енергия, помагаме си в отглеждането и възпитанието на децата, изпитваме чувствена наслада и сексуална удовлетвореност. Любовта се случва, когато премине първоначалното романтично заслепение, партньорите са се опознали достатъчно добре, споделят и решават ежедневни битови въпроси заедно и всеки от тях е загрижен за благополучието на другия в контекста на общото им такова. И двамата се подпомагат и носят отговорност за последствията от действията си.

Ние се учим да изграждаме връзки през целия си живот. В добрия случай с постигане на житейска зрялост успяваме да създаваме все по – добри такива. Какви са предпоставките за трайно привличане и свързване?

Важно е да знаем какъв партньор търсим, да имаме осъзнати критерии за избор. Има връзки, които са изначално обречени, поради несъответствие в ценностите на двамата. Съществуват различия, които могат да подсилват интереса, любопитството и страстта в двойката, и такива, които отварят пропаст. Балансът във възгледите, ценностите, навиците, вкусовете, житейската ориентация създават условия за свързване и растеж. Ключово е умението да постигаме съгласие в основните житейски направления – споделяне на домакински задължения, грижи и възпитание на децата, финанси, свободно време. Добре е възгледите по тези въпроси да бъдат обсъдени и договорени предварително, а не впоследствие, когато търканията ескалират.

            Важно е да сме свързани и на интелектуално, емоционално и сексуално ниво. Сериозното разминаване в една от тези сфери може да отвори пропаст с течение на времето, така като и нездрави модели за притежание, контрол и властване над другия. Здравата връзка се основава на уважение, зачитане, съпричастност, грижа и нежност. Всеки от двамата е автономна личност, отговорна за своя живот. Да бъдем във връзка е свободният ни избор, който ни дава възможност да се подкрепяме взаимно в своето развитие, да сме в равностоен обмен, без манипулация и експлоатация.

УЪРКШОП ПО ТЕАТРОТЕРАПИЯ С МАДЛЕН АЛГАФАРИ - 10-11.08.2019

По време на този инерактивен семинар, воден от Мадлен Алгафари, ще работим с техники за преодоляване на сценичната треска, глас, диафрагма, дишане, експресивност.
Театротерапията е традиционна част от Неорайхианската аналитична психотерапия. Използвана е от основоположника на “Терапия на петте движения” проф. Валдо Бернаскони като основен инструмен при работата с житейските роли. Тя е забавен и по-безболезнен път към нас самите. През ролята често преодоляваме собствените си лимити.


Този тип работа в група помага изключително много за преодоляване на притеснението от аудиторията, както и страховете да се държим по определен начин - различен при различните характери.
Не търсим актьорска дарба - не това е целта на театротерапията. Умението да се превъплъщаваме ни дава безценната възможност да преодолеем блокираните модели на поведение. А това неминуемо води и до повишаване на самооценката, както и усета ни за избор на най-подходящия модел на поведение за съответната ситуация в живота.
Понякога през забавлението по-лесно достигаме до най-дълбоките нива на подсъзнанието ни като заобиколим рационалните съпротиви. Вдъхновението лекува!

Заповядайте, за да се убедите сами!
Уъркшопът е подходящ и за участвалите в предишни уъркшопи по театротерапия, както и за нови участници.
Цена: 200 лв.

 

 

"НЕ СЪЩЕСТВУВА СМЪРТ"

Темата за смъртта се промъква често в терапевтичните сесии и далеч не само при пациенти в напреднала възраст или такива, преживели шока на загуба на близък човек. Търсим произхода на този страх в периода на раждането, първите дни и месеци след това, има ли травмиращи събития – изоставяне от майката, болничен престой, следродилна депресия. Често хората, погълнати от тази тема или пък изкушени да я изследват имат в житейската си история подобни преживявания.

Д-р Елизабет Кюблер – Рос, швейцарски психиатър и хуманист, е оставила в наследство множество изследвания и книги, посветени на скърбенето, приемането на неизбежността на смъртта и какво се случва след нея. Тя самата е първата от цели 3 близначета, родена едва 1 кг в далечната 1928г. в Цюрих, когато грижата за недоносените бебета е била на светлинни години от сега. И тази борба за оцеляване я белязва и темата за смъртта и живота се превръща в основна за нея, както и задачата да помага на хората в тежки житейски периоди. Тя самата твърди, че нейната мисия тук е да извести хората, че смърт не съществува. Повече за удивителния ѝ житейски и професионален път можете да прочетете в книгата ѝ „Живот след смъртта“.


Смайва със своя нестандартен за лекар подход към болните, като установява човешки контакт с тях, без дистанцията, която характерно се изисква в професионалната ѝ среда. Успява да издейства забрана на електрошока в психиатрията, където работи като дехуманизиращ и инвалидизиращ метод за въздействие и в резултат на подхода ѝ ¾ от пациентите, считани за неизлечимо болни и осъдени на доживотен престой в психиатрия, биват изписани и започват нов живот. За д-р Рос е извън съмнение, че  дори и изпадналите в ступор психично болни са изключително чувствителни към емоционалното състояние на лекуващите ги и лечението се случва, когато има отворено сърце, емпатия и обич.

Много е писано за петте етапа на преживяване на загуба или смърт, като през тях преминава не само умиращия човек, но и този, който губи близък. Първият етап е отричането на това, което се случва, след него идва гневът към всичко и всеки, после е пазаренето – какво ще направим, за да се откупим и да не ни се сполети този край. Четвъртият е депресията – вече няма надежда и петият – за най-мъдрите и прозорливите -  е спокойното приемане на края. За да почива в мир човек е нужно да е уредил земните дела, да се е простил с близките си, това е процес на омиротворяване и оцялостяване на душата.

Идеята за загуба, страдание и край на живота причиняват винаги първоначално тягостно усещане. Не искаме да се примирим с тези неща в живота си, макар да сме чували, че в страданието израстваме, че в него има смисъл, който можем да разберем само, ако сме били в бездната му. И да, много хора не успяват да излязат от нея. Когато загубим близък човек целият свят се срива. „Защо точно него, защо сега, когато толкова неща предстояха да се случат?! Бог не съществува, защото ако съществуваше, не би допуснал такава ужасна несправедливост!“ В този момент никой не е готов да пусне човека, когото обича и се е надявал още дълго време да е до него, да го вижда и докосва. Не е готов да приеме, че макар физически да ги няма, на някакво друго ниво той продължава да съществува.

Д-р Рос пише: „Смъртта е преминаване в ново състояние на съзнанието, в което продължаваме да усещаме, да разбираме и да се смеем, в което можем да продължим да се развиваме. Единственото нещо, което губим в тази трансформация е онова, от което вече не се нуждаем – физическото ни тяло. Все едно да съблечеш старото си палто, когато дойде пролетта. Знаеш, че това палто е вече овехтяло и нямаш желание да го носиш отново. Точно това представлява смъртта… Смъртта е просто преход от този живот към друга форма на съществуване, където няма болка, нито тревога. Всяка горчивина и всеки раздор ще изчезне и единственото, което ще остане завинаги е любовта. Затова обичайте се сега, защото никога не знаем колко дълго ще бъдем благословени с присъствието на тези, които са ни дали живот – независимо колко несъвършени са били много родители. Всичко е поносимо, когато е имало любов…Един от най-добрите начини да не изпитвате страх е да знаете, че смърт не съществува и че всичко, което се случва в живота ни е за наше добро. Отървете се от негативността и се научете да гледате на живота като на предизвикателство, като на полигон за изпитване на вашите собствени вътрешни ресурси и сила.“

 Резултат с изображение за живот след смъртта

 

Местоположение

Studio Idzin

Студио "ИДЗИН"

ул. "Иван Вазов" 57, ет. 2
гр. Бургас, България

За контакти

Phone: 0884 022 990
Email: mariana_5kova@abv.bg