•  
  • Здравей пътниче!

    Готов ли си за пътешествието

  • Да изровим скритото в себе си съкровище!

  • Неочаквани отговори - Нови перспективи

  • Да разширим границите си

  • Нова гледна точка

    към миналото, настоящото и бъдещето

  • Промяна в живота

    реално трайно и необратимо

  • Одухотворяване и осмисляне на живота

Как да отгледаме щастливо дете

Всички се стремим към щастие и се питаме как да го постигнем, а може би то е закодирано в нас и е съществувала хипотетичната вероятност да го изпитваме. Изворът на нашето щастие или, в повечето случаи, нещастие, се крие в първите секунди на нашето появяване на този свят и в последващите ни контакти с най-важното същество в нашия живот.

Американската  психоложка Джийн Лидлов в своята книга „В търсене на изгубеното щастие” разкрива какво представлява отглеждането и възпитанието на детето според принципите на континуума. Сравнявайки протичането на тези процеси в съвременното ни общество и това на индианските племена в Южна Америка, тя разкрива как ние целенасочено (макар и неосъзнато и неволно) формираме общество от болни и нещастни хора. Тя споделя изумлението си от неземното излъчване на тези хора и липсата на нещастие в техния живот.

Човешкият род притежава безпогрешни инстинкти за това как да се грижи за децата си, но съвременния човек е пленник на интелекта - той саботира вътрешния си усет за това кое е добро за него и загубва способността си да разграничава автентичните си импулси.

Спазването на основни принципи би могло да доведе до качествена промяна в човешкия живот.

Още с раждането си всяко нервно окончание по телцето на бебето копнее за докосване и прегръдка. В периода непосредствено след раждането впечатленията на детето се запечатват най-силно в съзнанието му. Тези най-ранни преживявания създават вътрешната му представа за това какъв е живота.  Когато бебето е във физически контакт с майката, неговото енергийно поле се слива с нейното. Движейки се с нея, те заедно разреждат натрупаната си енергия. По този начин в него не се натрупва напрежение и то е спокойно.

За разлика от бебетата в племето йекуана, при нас те прекарват времето си във физическа изолация, самота и липса на стимулация и това ги прави напрегнати, неспокойни и плачливи. Бебето изпитва невероятна нужда да бъде в ръцете на майка си и това не се променя от разбирането на някои майки, че поддържането на връзката е въпрос не на отговорност, а на личен избор.

Децата, отглеждани съобразно човешкия континуум биват носени навсякъде от деня, в който се родят. Животът им е пълен с движение, звуци и миризми – дори докато спят те чуват човешките гласове, шума от тяхната дейност, натиска върху различните части от тялото при преместването им. Бебето се чувства в комфорт и на правилното място и не му се налага да сигнализира нещо чрез плач.

Когато детето проходи, то вече е свикнало да се чувства правилно и добро. Ако някое негово действие бъде посрещнато с неодобрение, то не се чувства обидено, а е мотивирано да съдейства. Детето не се защитава от възрастните, защото знае, че те са негови верни съюзници.

При йекуана майката се отнася спокойно с бебето, тя не инициира контакта с него и обикновено се занимава със своята работа. Същевременно, ако детето изпитва някаква потребност и се задвижи към нея, тя веднага откликва. Бебето е активно и демонстрира с поведението си какво иска, а майката с готовност изпълнява желанието му - храната и гушкането му се дават без отлагане или натякване.

Особено важно е да се знае, че бебето има талант за самосъхранение и реалистична представа за възможностите си. Ако майката му покаже, че очаква от него да ѝ повери преценката за безопасността си , то ще го направи поради силните си социални инстинкти. Но ако тя постоянно го наблюдава, то скоро ще се научи да не поема отговорност за себе си, тъй като това е в синхрон с нейните очаквания. Човекът е изключително социално животно и един от най-дълбоките му импулси е да прави това, което усеща, че се очаква от него. Но особено важното е, че възрастните дълбоко уважават детето и го считат добро във всяко едно отношение. Презумпцията, че правилността и социалността са вродени черти на човека е в основата  на отношението на йекуана към всички хора.

И за съжаление това е напълно противоположно на господстващото в цивилизования свят вярване, че импулсите на детето трябва да бъдат ограничавани, за да може то да се социализира. Ако родителите направляват детето в посока, която им се струва правилна, то ще плати за това, защото няма да се развие пълноценно. В идеалния случай родителят дава пример на детето и го направлява, но без да цели да му повлияе; примерът произтича  естествено от ежедневната му дейност. Ако майката от нашето общество спазва тези принципи, тя би вършила домашната си работа като позволява на детето да ѝ помага – да мете, чисти или мие. Детето не би се наранило или счупило нищо. Но ако майката се безпокои, гледа го притеснено или го предупреждава да внимава, за да не падне или да не изпусне нещо, много е вероятно детето да направи това, което долавя, че се очаква от него и да се нарани. Със силата на волята си възрастният го принуждава да се подчини, подкопавайки собствения му инстинкт за самосъхранение.

У йекуана има нещо също толкова важно и това е убеждението, че всеки е господар на себе си. Не съществува понятие като „мое дете” или „твое дете”. Хората проявяват интерес към дейността на другите, но нямат желание да им влияят. Никой не командва детето да прави неща, които противоречат на собствените му желания. Когато се налага да се помогне на някого от него се очаква, че то с готовност ще се отзове. При йекуана липсва дума за работа, всяка дейност се извършва с удоволствие и никой не е задължен да прави нещо, което не желае. Животът е подчинен на потребността.

За дейността си детето се нуждае не само от другари, но и от примера на по-възрастни от него хора - те му показват накъде отива, преди да е стигнал дотам. Пропастта между поколенията би била белег на сериозен дефицит- ако младото поколение не се гордее при мисълта, че ще стане като по-възрастното, това означава липса на приемственост и непрекъснато преминаване от едни незадоволителни ценности към следващите.

 

Това са основните принципи на едно здраво общество, което може би от наша гледна точка е примитивно, но е успяло да съхрани хармонията и щастието си. Ако ние се научим да уважаваме както хората, така и самите себе си, ако осъзнаем  последствията от отношението си към бебето и детето, ние имаме шанс да отглеждаме пълноценно и щастливо поколение. 

 

 

Мариана Вълчева - психолог и психотелесен психотерапевт

 

Читать электронный журнал Космополитен, Бурда и другие.

Местоположение

Studio Idzin

Студио "ИДЗИН"

ул. "Иван Вазов" 57, ет. 2
гр. Бургас, България

За контакти

Phone: 0884 022 990
Email: mariana_5kova@abv.bg