Страхът е една от първите човешки емоции, които стават достъпни за детското съзнание и той е израз на инстинкта за самосъхранение. Страховете се променят през различните етапи от развитието на детето и се приемат за нормални, когато отшумяват и не пречат на функционирането му. Причините за обострянето им могат да бъдат разнообразни: тревожност на родителите, най-често на майката; прекалено голямо обгрижване на детето и стремеж да се предпазва от опасности; конфликти между родителите; авторитарен стил на възпитание с много забрани и ограничения или обратното - предоставяне на пълна свобода и липса на граници.
Какви са пътищата за преодоляване на детските страхове?
Обяснете на детето, че страхът е нещо нормално и че и възрастните го изпитват. Страхът изначално ни предпазва от животозастрашаващи ситуации. То отначало ще се свива и разтреперва при вида на ужасяващия обект, но постепенно ще свикне. Насърчавайте детето, колкото може по-често за всяка негова победа над страха. Това ще го стимулира да продължи да се бори.
Нека даде израз на страхa като го нарисува и се позабавлява с него – например да нарисува на „страшното куче“ смешна клоунска шапка, глупава усмивка или магарешки уши. Ако на детето тази идея не му харесва, нека нарисува обекта на страха си в най-безопасната възможна ситуация. Например същото това куче, но вързано и с намордник.
Пошегувайте се със страха. Добре е да имате наготово два-три остроумни коментара относно обекта на фобията му, може би и няколко вица по темата. Впрочем според психолозите хуморът е безболезнен отдушник на агресията. Затова присмиващото се на страховете си дете ще ги победи, оказвайки се по-силно от тях.
Напишете заедно приказка за това как детето ви е победило страха си. Нека приказката завърши с щастлив край. Например лошият вълк да се окаже добър, злобните хулигани да излязат страхливи слабаци, а Баба Яга да се сприятели с главния герой и да му стане баба.
Позволете на детето да изрази негативните си емоции. Нека скъса на парчета снимка на обекта на страха си или пък да набие възглавница, представяйки си, че тя е някой страшен злодей. Не учете детето да потиска емоциите си (с изрази „Нали си мъж! Не хленчи“ или „Голям си вече, само бъзльовците се страхуват“). Заключените емоции нанасят още по-тежки травми на съзнанието и могат да станат причина за сериозни поведенчески и психически нарушения. По-добре обсъдете с детето страха му, питайте го какво изпитва и му предложете защитата си при контакт с плашещите го фактори.
Опитайте се да преодолеете робуването на фобията на детето си, не променяйте живота си така, че да се съобразите със страха. Продължете да действате и живеете нормално. Ежедневните и битови срещи със страха, без натиск и присмех от ваша страна, ще помогнат на детето да преодолее само проблема.
Страхът се преодолява, когато детето се среща с него и прави малки, но постоянни стъпки за преодоляването му. Той, както и тревожността, се разтварят в действието и всеки един успех укрепва самочувствието за справяне на детето. Родителят ще подпомогне този процес, ако действа без присмех, с много разбиране и търпение и ако бъде модел на подражание за детето, разкривайки му как той преодолява собствените си страхове. Децата прозират отвъд думите и усещат прекрасно душевното състояние на родителите си, така че най-добрия пример идва от поведението на възрастните.
