Във време на нарастващ индивидуализъм, удължено детство, стремеж към бързо постигане на резултати, консуматорско отношение, все по-малко търпение да преминаваме през кризи и да „спасяваме“ отношения, не е чудно, че връзките продължават по-кратко и претърпяват крах. В много случаи дори и да просъществуват се стига до загуба на интимност, споделяне и движение към общи цели.
Какво лежи в основата на здравата и пълноценна връзка е въпрос, който винаги ще бъде актуален и има смисъл да търсим отговори. Да започнем оттам за какво ни е нужен интимен партньор? В партньорството удовлетворяваме свои потребности – захранваме се с емоции, получаваме потвърждение за собствената си значимост и ценност, обменяме позитивна енергия, помагаме си в отглеждането и възпитанието на децата, изпитваме чувствена наслада и сексуална удовлетвореност. Любовта се случва, когато премине първоначалното романтично заслепение, партньорите са се опознали достатъчно добре, споделят и решават ежедневни битови въпроси заедно и всеки от тях е загрижен за благополучието на другия в контекста на общото им такова. Това е вторият етап на връзката, който обикновено идва след първата година от началото и когато хората избират да бъдат заедно по-дълготрайно, защото виждат потенциала на човека и отношенията с него.
Процесът на развитие на всяка връзка може да бъде сравнен с етапите на израстването на едно дете. В началото бебето е симбиотично слято с майка си и напълно зависимо от нея. Към годинка детето започва да ходи и да изследва самостоятелно света, като при опасност и нужда отново се връща при мама - тук процесът е диференциация и се осъзнават отделността и различията в желанията, мислите, преживяванията.
Следващата фаза е тази на индивидуацията, в която всеки започва да развива своята автономна идентичност в рамката на общите отношения и търси начина, по който да е в двойка, но пък да има и свой собствен свят, живот, хобита, приятелски кръг. Според психоаналитиците зрялата връзка започва чак след 8 години, но за жалост това е момент, който доста от връзките не достигат и се разпадат преди него.
Какви са предпоставките за трайно привличане и свързване?
Ние се учим да изграждаме връзки през целия си живот. В добрия случай с постигане на житейска зрялост успяваме да създаваме все по – успешни такива. Важно е да знаем какъв партньор търсим, да имаме осъзнати, но и реалистични критерии за избор. Очакването да сме еднакви, никога да не спорим, да харесваме сходни неща, да имаме постоянно романтика като по филмите, да сме вечно влюбени, са доста нереалистини. Съществуват различия, които могат да подсилват интереса, любопитството и страстта в двойката, но и такива, които отварят пропаст. Ключово е умението да постигаме съгласие по основните житейски теми, за да не се превърнат в препъникамъни впоследствие – споделяне на домакински задължения, грижи и възпитание на децата, финанси, свободно време.
Партньорството е необятно поле за растеж, тъй като изисква съобразяване и приемане на характера и вижданията на другия. Да приемем не означава да сме съгласни с всичко, а да допуснем, че можем да сме заедно, макар и да мислим и чувстваме различно по някои теми и не е задължително нашите възгледи да са по-верни от тези на партньора ни. Уважавайте се в различията.
Много често конфликтната ситуация се появява там, където дълги години е съществувал емоционален проблем. Имали сме го в отношенията с родителите или други близки хора и партньорът отново го актуализира. Не е възможно обаче партньорът ни да компенсира онова, което не сме получили от родителите си и смисълът на тази връзка е друг - на здрав взаимен обмен. И двете страни дават своя принос според възможностите, които имат. Ако само получаваме - влизаме в ролята на дете. Ако само даваме - тогава сме родител.
Ако успеем да реагираме не автоматично и през проекциите си, а съзнателно решени да изведем този въпрос на друго ниво и да променим отношението и поведението си, можем заедно да споделяме пътя си. Важно е да поемем отговорност за отношенията си и да се запитаме дали ние самите даваме необходимото или очакваме само партньорът да полага усилия. А необходимо е това, от което човекът до нас истински се нуждае, а не това, което ние си мислим, че иска или пък сме готови да дадем. Нашият ежедневен принос в отношението, вниманието и вглеждането в партньора, неосъдителната нагласа, разбирането на неговата душевност и емоционалност създават основата за добра връзка.
Свързаност на интелектуално, емоционално и сексуално ниво
Сериозното разминаване в една от тези сфери може да отвори пропаст с течение на времето, така като и нездрави модели за притежание, контрол и властване над другия. Ако се грижа твърде много за партньора дали не го инфантилизирам и контролирам? Ако правя това, връзката ни вече не е между равнопоставени хора. Здравата връзка предполага уважение, зачитане, съпричастност, грижа и нежност. Но извън това всеки от двамата е автономна личност, отговорна за своя живот и има свой индивидуален личен път, който също следва да бъде уважаван.
Да бъдем във връзка е свободният ни избор, който ни дава възможност да се подкрепяме взаимно в своето развитие, да сме в равностоен обмен, без манипулация и експлоатация. Зависимостта не е любов, защото зачерква нашия дълг да бъдем автономни и отговорни за това, което случваме в живота си. Има връзки, които се базират върху незрялостта на една от страните или и на двете едновременно и ако това се осъзнае могат да се направят промени, които да я оздравят. За жалост често човекът, който е по-малко зрял не иска тя да еволюира и я връща в предишното състояние. Ако и двамата партньори не се променят и не растат паралелно, тези отношения рано или по-късно се изчерпват.
Ако живеем с очакването, че Другият с магическа пръчка ще направи живота ни прекрасен, ще облекчи душевните ни рани и ще го напълни със смисъл, това не е правилния подход. Първо трябва да си зададем въпроса дали ние бихме искали да имаме за партньор някой като себе си и ако не - можем ли да очакваме друг да може. Изобщо зрелостта на връзката е пряко свързана с нивото на зрялост на двамата участници в нея. А също и да имаме толерантност към Другостта - към емоциите, мисленето и вижданията на човека до нас. И не само да ги приемем, а да ги обикнем, да осъзнаем как другия ни допълва и приносът на всеки е за общото благо и за растеж. Доброто партньорство е това, в което двамата заедно постигате повече, отколкото може всеки поотделно.
Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт
