•  
  • Здравей пътниче!

    Готов ли си за пътешествието

  • Да изровим скритото в себе си съкровище!

  • Неочаквани отговори - Нови перспективи

  • Да разширим границите си

  • Нова гледна точка

    към миналото, настоящото и бъдещето

  • Промяна в живота

    реално трайно и необратимо

  • Одухотворяване и осмисляне на живота

ГРУПИ ЗА ЛИЧЕН ОПИТ И ТЕРАПЕВТИЧНО ИЗРАСТВАНЕ

Затворена група за личен опит и терапевтично израстване

Биоенергия - дишане - тяло - психика

Неорайхианският психотерапевтичен модел, боенергетиката и техниките на дишане - прагматичният подход за справяне с реалността

 

Курс за теоретично запознаване и практическо навлизане

Водещ психотерапевт на курса: Петър Кралев

Котерапевт: Мариана Вълчева

 

Неорайхианската психология и психотерапия, като част от западните биоенергетични и психоаналитични подходи, е доказала се прагматична концепция за психиката, обединяваща в неделимо единство разбирането за душа, биоенергия и тяло.

Биоенергетиката е телесно ориентиран метод, подпомагащ психоаналитичната работа, оформил се през последните 50 години на базата на схващанията на Вилхелм Райх. След Райх заслуги за развитието на неорайхианството и биоенергетиката като психотерапевтичен подход имат Александър Лоуен, Стенли Келеман, Джон Пиеракос в САЩ, както и Валдо Бернаскони и Дейвид Боадела в Европа.

Основната теза е, че не може да се намери нито едно пълноценно разрешение на определен житейски проблем с психични корени, без той да бъде разгледан и през реалността на тялото.  

Т.е. неорайхианският анализ е комплексен анализ - на тялото (като структура и движения), на дишането (като форма на комуникация между психика, вътрешна и външна реалност), на биоенергетичните телесни блокажи (като форма на психологични защити), на поведенческите модели (като структурирани социални отношения) и на дълбинните психични нагласи на личността и характера. Тази холистичност на подхода определя неговата дълбочина и ефективност.

Курсът ни е предназначен за хора, които искат да се запознаят по-задълбочено с връзките психика-тяло-биоенергия.

Имате потребност да научите нещо ново за вас самите или пък желаете да да разрешите част от проблемите си и да намерите по-добра житейска реализация?

Или сте специалист, които има желание да разшири професионалните си познания?

Този курс е за вас.

Желанието ни е да навлезем заедно в дълбочините на неорайхианския психотерапевтичен подход и биоенергетиката и да потърсим практично приложение в живота на участващите.

 Целта е постигането на по-добра вътрешна стабилност и успеваемост.

Предлагаме 8 модула по 7 часа, в рамките на 8 месеца, т.е. по един семинар месечно, по време на които постепенно ще навлезем в концепцията на Вилхелм Райх и неговите последователи за психичния живот, а получените познания ще се опитаме да проверим заедно с участниците чрез практическа работа в група – съвсем близо до реалността. Което изисква навлизане в динамиките Аз-Аз, Аз-Ти и Аз-Другите.

Всеки модул ще включва кратка теоретична част по основна тема, подкрепена с практически опити. И отделно, като втора част, групова практическа работа в рамките на около два часа, по време на която на всеки участник ще бъде предоставена възможност да работи и експериментира с преживявания, със събития, с особености или дефицити от собствения си живот.

Курсът ще започне през месец октомври 2016 г. от 10.00 ч. в Бургас.

Място на провеждането е студио „Идзин” в Бургас, бул.Иван Вазов 57.

Датата за всяко следващо събиране на групата ще бъде определяна в края на провеждания модул.

Срещите ще се провеждат в събота.

Има  вероятност понякога мястото за провеждане на курса да бъде променяно, за което също всички ще бъдат уведомявани предварително в e-mail или по телефон.

Цената за участие в курса е 45 лв. за модул. Заплащането може да сe извърши в брой или по банков път. На тези, които имат нужда от отчетност, ще бъде издадена опростена фактура за внесена по банков път сума.

Записване за участие се прави до 05.10.2016г.  при водещите на курса, Петър Кралев, тел. 0887705582, e-mail This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.; Мариана Вълчева, тел. 0884022990, e-mail: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.. Ще бъде отговорено с писмо на всички въпроси, свързани с този проект.

Банковата сметка за превеждане на таксите за участие, е: BIC BPBIBGSF BG34 BPBI 71151076736602 – Postbank.

 

ПРОГРАМА НА КУРСА ПО МЕСЕЦИ

 

1.Месец октомври: Основни понятия: психика, биоенергия, емоции и тяло - взаимовръзки. Телесната структура на Аз-а (егото) според неорайхианския биоенергетичен модел и начини на справяне на Аз-а с реалността и негативните емоции. Практическа работа в група

 

2.Месец ноември: Основни човешки потребности. Психологични травми и защитни схеми спрямо социалната действителност и негативните емоции. Определения за характера като тип защитна схема според неорайхианството. Характеровата травма. Функция на характера. Практическа работа в група

 

3.Месец декември: Генезис на характера и биоенергетичните блокажи, като форми на психологична защита. Видове биоенергетични блокажи. Мускулната броня като защитна преграда пред външната и вътрешната реалност. Ролята на дишането и биоенергетичните техники в пробива към несъзнаваното. Практическа работа в група.

 

4.Месец януари: Фази в развитието на Аз-а. Типове характери според фазите на развитие. Фази на опита и блокиране според протичането на енергията, свързана с потребностите ни. Основни страхове в защитната схема на характера. Характер и телесна структура (морфология). Практическа работа в група.

 

5.Месец февруари: Ролята на дишането при формирането на защитните схеми. Различни видове биоенергетично дишане, с оглед на различния тип блокажи и проблеми. Понятие за личност. Типове личност и видове роли, които избираме в социалния живот. Поведенчески модели, роли и характер. Норми и нормалност: взаимовръзки с психичните структури. Практическа работа в група.

 

6.Месец март: Теория за петте движения, като форми на социални отношения с обкръжението ни. Модифициране на поведенческите модели съобразно емоционалните травми и обществените норми. Движения на индивида по посока на света (към) и в обратна посока (от) в икономиката на Аз-а - начин на рефлектиране в дишането. Практическа работа в група.

 

7.Месец април: Характерът като начин на функциониране на биоенергията. Депресията, натрапливостите (обсесивно-компулсивни разстройства) и паническите атаки като начин на функциониране на биоенергията. Защитните психологически схеми като начин на функциониране на биоенергията. Практическа работа в група.

 

8.Месец май: Къде точно и защо блокираме в реалността? Какво точно умеем и какво точно не умеем в отношенията си с близкото ни обкръжение. Необходимостта от това да сме земни. Концепция, роля и функция на „заземяването”. Практическа работа в група.

 

ЗА ВОДЕЩИТЕ:

Петър Кралев е магистър по психология и специалист по неорайхианска психотерапия към Вестдойче Академия, Мюлхайм. Консултант по зависимостите към Международна фондация „Стефан Батори”, Полша. Специализирал е трансперсонална психология и холотропно дишане в Grof Transpersonal Training към EUROTAS. Преподава биоенергетика и зависимости в Институт за психотелесна психотерапия, София. Автор е на книгите „Психо-терапия на алкохолизма”, „Прахът, който пазим” и „Аяхуаска. Свещеният дар на слънцето”. Работи като психотерапевт в Стара Загора и Пловдив. За връзка: тел. 0887705582; e-mail: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.; сайт: anaharsis.eu

 

Мариана Вълчева е завършила психология в Пловдивски университет, магистратура по Детско-юношеска психология в Бургаски свободен университет и четиригодишна специализация в Български Институт по Неорайхианска Аналитична Психотерапия - София. Преминала е четири модула по хипноза и хипнотерапия в INSIGHTING - Център за психотерапия.  - София. Работи като психолог и психотерапевт в Студио „Идзин“, гр. Бургас. За връзка: тел. 0884022990, е-mail: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.; website: www.idzin-psychotherapy.com.

УЪРКШОП "ИЗЦЕЛЯВАНЕ НА ВЪТРЕШНОТО ДЕТЕ" - очаквайте през месец октомври 2016г.

Връзката с родителите е най-важната връзка в живота на всеки човек и от качеството на тази връзка в голяма степен зависи качеството на всички други връзки в живота ни.
Един от капаните на детството е, че на рационално ниво може още да не сме способни да разбираме какво се случва, НО ГО ЧУВСТВАМЕ.

Много от нещата, които преживяваме ДНЕС, възстановяват ситуации, възникнали в детството и предизвикват същите чувства, които сме изпитвали тогава.
Архивите на нашето подсъзнание съдържат повече от 95% от психичния ни апарат. И в това огромно поле от несъзнавана информация се крият ПРИЧИНИТЕ за това, което ни се случва и днес.

И ако стигнем до разбирането, че личните ни трудности са част от една дисхармония, включваща хората, с които сме израстнали и тези преди тях, ИМА ШАНС ДА СЕ СВЪРЖЕМ СЪС СЕБЕ СИ ПО ЕДИН ЗДРАВОСЛОВЕН НАЧИН.

През тези два дни ще се оглеждаме в огледалото на нашите родители, за да видим в тях собственото си отражение. Ще разбулваме, ще преживяваме, ще извеждаме спотаени емоции, за да погледнем с нови очи на себе си и корените си. И използвайки енергията на прошката, благодарността, вярата, надеждата и любовта, ще имаме шанс да изградим по-нататъшния си живот по нов начин.

Водещ: Тинка Митева
Ко-терапевт: Мариана Вълчева

ТИНКА МИТЕВА е преподавател и супервайзор в Института по психотелесна психотерапия- гр. София, а така също и преподавател във Варненски свободен университет по "Психотерапевтични техники". Завършила е Софийски университет "Климент Охридски" и е специализизирала Аналитична психотерапия във Вестдойче Академия. Член е на Българското Неорайхианско Психотерапевтично Дружество и на Българската асоциация по психотерапия.
site: www.tinkamiteva.com

МАРИАНА ВЪЛЧЕВА е завършила психология в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" и магистратура "Детска и юношеска психология" в Бургаски свободен университет. Преминала е четири модула по Хипнотерапия към "Insighting"- Център по психотерапия. Понастоящем специализира в Институт по психотелесна психотерапия- гр. София и работи като психолог и психотерапевт под супервизия в Студио "Идзин"-гр. Бургас. Член на Българското Неорайхианско Психотерапевтично Дружество.

Датите на провеждане ще бъдат уточнени допълнително!

Уъркшопът е двудневен - в събота от 10-18ч. и неделя - от 10-14 часа.

За да запазиш своето място - обади се на 0884 022990.


Енергията на групата катализира много мощни вътрешни процеси и в рамките на 1-2 дни ще имате възможности да преживеете толкова, колкото в ежедневния живот се случва в рамките на месеци.

Влез в процеса!

ЦЕНА ЗА УЧАСТИЕ: 120 лв.

ДЕПРЕСИЯТА - ОТВЪД ПОЗНАТОТО

Тази статия е базирана изцяло върху изследванията на проф. д-р Йоахим Бауер, невробиолог, интернист и психиатър, понастоящем завеждащ лекар по психосоматика и психотерапевтична медицина в университетската клиника във Фрайбург. Изложени са в книгата му „Паметта на тялото“, която горещо препоръчвам на всеки, който иска да разбули някои тайни за тялото и здравето ни.

Всички попадаме в дупки, но какво представлява депресията извън чисто житейския смисъл, който влагаме? Депресията засяга личността като понижава самочувствието, изменя същността на човека и отношението към самия него. Болният изживява несигурност за собствената личност и силна мъка, чувство за безполезност и малоценност. Променя се и светогледът - депресията носи специфично послание и има скрит смисъл. Тя представлява вик за помощ към другите, а смисълът ѝ е, че отдръпва страдащия от ежедневните дейности и чрез нея той може да си позволи да обърне гръб на свръхизискванията към себе си и непоносимите за него условия. В този смисъл, тя е възможност за ново начало.

Тя може да има много проявления - най-често е свързана с потиснато настроение и емоции, нежелание за правене на каквото и да било, липса на удоволствие, вътрешно безпокойство, чувство за малоценност, усещане, че човек вече не може да се справи с изискванията на живота. Работоспособността, възможностите за концентрация и мислене силно намаляват, често има смущения в съня, постоянна умора. Възможно е понякога околните да не забелязват това, но то е вътрешно усещане на страдащия, един постоянен фон на безнадеждност.

Изследванията доказват, че първата поява на депресия е предхождана от някои типични събития в живота на човека - проблеми в семейството или с любимия, раздяла, загуба на човек или работа, междуличностни конфликти, свръхизисквания или проблеми в работата. Общото между всички тези фактори е, че всички те са част от човешките взаимоотношения и че тези отношения са застрашени. Разбира се, хората реагират различно на тези събития и далеч не при всички те отключват депресия. Въздействието на външните събития върху тялото и активността на гените зависи от оценката, която им даваме. Тази оценка се прави от невронните мрежи в мозъчните полукълба и лимбичната система. Там са запечатани всички преживявания и спомени, които човек е имал и синаптичните модели (модели на свързване между нервните клетки) са винаги в състояние на готовност-задействат се автоматично, когато трябва да се оценят нови събития. Оценката на актуалните събития става за секунди, неосъзнато чрез съпоставяне на досегашния опит, запаметен в нервните клетки. Ако новите ситуации бъдат оценени като незастрашителни и могат да бъдат овладени, те се трупат в нашия „фонд“ като обогатяващи. Ако обаче се задейства алармата на от лимбичната система и се активира спомена за загуба и отчаяние, невробиологичната система е много чувствителна към такива събития и много по-лесно се активират стрес-гените. Душевните травми повишават чувствителността на емоционалната памет и променят работата на гените.

Междучовешките отношения са основен фактор за нашето усещане за благополучие и също така са нашата защита срещу активиране на стрес-гените. Напрежението между хората или просто душевното напрежение активират редица гени и предизвикват биологични промени - мозъкът превръща психологията в биология. Повишената за дълго време концентрация на кортизол („хормона на стреса“, както го наричат) може сериозно да увреди нервните клетки в определени зони на мозъка, а ако се съчетае и с невротрансмитера глутамат - това води до унищожаване на нервни клетки. Депресираните хора имат завишени нива на кортизол и депресията всъщност е особена форма на стрес в тялото.

Но не само междуличностните отношения, а и болестите също оставят следа в тялото, запаметяват се и то най-вече в нервните клетки. При 50% от хората, преживели веднъж депресия, тя се отключва отново в следващите 2 до 5 години - т.е. първичната депресия оставя следа в нас и, особено ако не е лекувана психотерапевтично, увлича след себе си следващо сходно състояние.

Следващите депресивни епизоди се отключват при много по-слаби по значение събития и то със същата сила. Психотерапията доказано намалява риска от подобна поява - изглежда оказва положително действие върху невронните мрежи на депресията. Медикаментозното лечение не намалява опасността от повтаряне на депресията и дори силно я увеличава - доказано е от задълбочените изследвания на д-р Марк Евънс (Университета в Минесота), Ан Симънс (Университета в Питсбърг) и Трейси Ши (Университета в Чикаго). Антидепресантите повишават риска от повторни депресии, а освен това при определена група хора усилват опасността депресията отиде в другата крайност и да се превърне в мания - силна и опасна форма на превъзбуденост. Около 1/3 от маниакалните заболявания при депресивни пациенти  се дължат на антидепресанти.

Какво отличава психотерапевтичното от медикаментозното лечение на депресията? Психотерапията цели усилване на  индивидуалните способности за справяне на личността. Това се прави целенасочено в онези области, в които въз основа на досегашния си опит и взаимоотношения, човек изпитва дефицит и трудности в конкретни ситуации. Ако с подкрепата на терапевта той успее да разреши проблемните си отношения по нов начин, ситуациите, които до момента са задействали невробиологичната му алармена система и са предизвиквали страх, отпадат. По този начин способността за справяне с проблемите, запаметена в невронните връзки, се изменя и на биологично ниво се нормализира обмяната на веществата и невротрансмитерите.

Психофармацията от своя страна регулира излезлите от баланс невротрансмитери, чиято нарушена пропорция се е получила вследствие на душевното заболяване. Понякога, за да влезе в състояние да може да започне психотерапия (при тежките депресии) е нужно да му се помогне медикаментозно. Но психофармакологията не променя способността за справяне с проблеми, не попълва по никакъв начин дефицитите на личността при взаимоотношенията с другите, които са запаметени във връзките на невронните мрежи. Оптималното лечение при лека депресия е психотерапията, но ако е тежка форма - да се комбинират медикаменти и психотерапия.

 

 

 Мариана Вълчева - психолог и психотерапевт

Алергиите от гледна точка на психосоматиката

Алергичните болести са едни от най-разпространените в света. Смята се, че 10-20 % от населението страда от едно или друго алергично заболяване.Алергията е проява на свръхчувствителност на организма към външни или в самия организъм възбудители, наречени алергени. При контакт с организма алергените предизвикват в него образуването на специални белтъчни вещества, наречени противотела /антитела/. При повторен контакт с организма алергените се свързват с образуваните вече антитела, в резултат на което се получава реакция на свръхчувствителност /алергия/, която се изразява в различни органи и системи /храносмилателна система, дихателна система, кожа, лигавици/; в зависимост на това се оформят признаците на едно или друго алергично заболяване. Когато алергенът попадне в носната лигавица или бронхите, се развива алергична хрема или бронхиална астма, при засягане на кожата се развива копривна треска, екзема и др.

Рисковите фактори за алергия, могат да бъдат поставени в две основни категории - на пострадалия и на околната среда. Факторите на пациента включват: наследственост, пол, раса и възраст, личностен тип,  като наследствеността е най-значима. Въпреки това, напоследък се отчита увеличаване на честотата на алергични разстройства, които не могат да бъдат обяснени единствено с генетични фактори. Четирите основни фактори на околната среда са: изменения при експозиция на инфекциозни заболявания по време на ранното детство, замърсяване на околната среда, нивата на алергените, както и промени в начина на хранене.

От психосоматична гледна точка тялото се задейства като материално помощно средство, в което нерешеният проблем се проявява под символична форма. Според Рюдигер Далке алергията е израз на силна защита и агресивност, която е изтласкана в тялото. Алергичният човек има проблеми със своя­та агресивност, които обаче не признава пред себе си и поради това обикновено не изживява. Според Деби Шапиро възприемането на света като опасен и враждебен може да се дължи на собствената ни подтисната враждебност и агресия.

Известно е колко тясно агресията е свързана със страха. Човек се бори винаги само с това, от което  се страхува. При по-внимателно вглеждане в предпочитаните алергени можем да установим кои сфери от живота всяват толкова много страх у алергичния човек, че той с такава стръв се бори против някой символичен представител. Тук на първо място поставяме космите от домашни животни, преди всичко космите от котки. Хората свързват котешката козина с милване и галене - тя е толкова мека и приласкаваща. Тя е символ на любов и има сексуален оттенък (децата гушкат плюшени животни, когато си лягат в леглото). Това важи и за козината на питомните зайчета. При коня е по-силно подчертана стихийната компонента, при кучето - агресивната, но тези разлики са тънки, тъй като един символ никога няма точни граници.

Представител на същата сфера е цветният прашец, предпочитан алерген на всички страдащи от сенна хрема. Цветният прашец е символ на оплождането и размножаването, както и „зрялата" пролет е годишният сезон, през който болните от сенна хрема най-много „страдат". Като алергени животински­те косми и прашецът ни показват, че темите „любов", „сексуалност", „нагон" и „плодовитост" плътно са свързани със страх и затова агресивно се отблъс­кват, т. е. алергичните хора не ги допускат.

Подобен е въпросът със страха от мръсно­то, нечистото, непочистеното, който се проявява при алергията към домашния прах. Както избягва алергените, така алергичният човек се опитва да избягва и съответ­ните сфери на живота, при което услужливата ме­дицина и околните охотно му помагат. Тук също не се поставят никакви граници пред игрите за власт на болния. Отстраняват се домашните животни, никой от близките повече не може да пуши и т. н. В тази тирания над роднини и познати страдащият от алергия намира добре замаскирано поле за дейс­твие, за да осъществява своите потиснати агресии.

Повечето алергени са израз на жизненост: сексуалност, любов, плодовитост, агресия, мръсотия – във всички тези сфери животът се проявява в най-виталната си форма. Тъкмо тази бликаща жизненост внушава страх у алергичния човек, който е с изначално враждебна нагласа към живота. Неговият идеал е стерилният, асептичният, безплодният живот, освободен от нагони и агресии. В някои случаи алергията може да прерасне в животозастрашаващи автоагресивни заболявания, при които тялото  води толкова дълги битки, че самото то загива. Тогава отбраната, самоизолацията, себекапсулирането достигат своята крайна форма.

Според Деби Шапиро хранителната алергия е белег на отдръпване или съпротива от пълноценното навлизане в живота. Ако списъкът на храните, към които сте алергични е твърде дълъг е нужно да се вгледате по-внимателно в проблемите на контрола и властта. Кои наши потребности обслужва алергията- да се чувстваме по-специални, защото не ядем същата храна като другите; прикрита нужда от внимание и любов; отричане на определени аспекти от себе си; доброволно оттегляне от участие.

Алергии и характери според неорайхианската теория

При шизоидния характер една от рисковите зони са сензорните органи, затова той би могъл да бъде уязвим откъм алергичен ринит, алергични очи (конюнктивит), дерматит. Според Кристине Щехер нарушенията в областта на сетивните органи разкриват тенденция на оттегляне навътре в себе си, а в областта на кожата- за проблеми в любвеобилния контакт, изразени безгласно, но видимо за всички. Според нея посланието на сенната хрема е страх от живота, от сексуалната енергия, преграда за собствената виталност и това го свързвам както с шизоидния, така и с ригидния характер.

 При астма­та се соматизира несъответствието между вземане и даване. Астматикът пуска в действие симптомите на своето заболяване, за да упражнява власт върху заобикалящата го среда. Според Александър предразположените към астма притежава определена личностна структура - това са вътрешно неуверени хора, прикриващи се с компенсаторна смелост и агресивни реакции. Тази динамика би могла да се развие например при ригиден и орален характер. При оралния би могло да се прояви поради зависимост и нужда от закрила, а при ригидния –поради стремеж към чистота, перфекционизъм, подтискане на сексуалността. Според Далке астматикът обича чистото, спретнатото, ясно­то, стерилното и избягва тъмното, дълбокото, зем­ното, което най-ясно проличава в избора на алергени. Поради това той обикновено е човек, който по-скоро дава превес на главата (учението за елементите причислява възду­ха към мисленето). Сексуалността, която принадлежи към долния полюс, астматикът изтласква нагоре в гърдите, поради което там се стига до увеличено слузоотделяне - процес, който всъщност би трябва­ло да е запазен за половите органи.

Според Александър, Дънбар и Борели заболяващите от уртикария, невродерматит и екзема са хора със склонност към пасивност, неувереност, зависимост, силна нужда от подкрепа и опора. Тези характеристики напомнят отново за орален характер според неорайхианската теория. При ситуация на отделяне, трудности в отношенията и пренебрегване се повишава алергичната готовност и са възможни тези заболявания.

Рисковите зони на т.нар. психопатен характер са централна нервна система, двигателен апарат, сърдечносъдова система, храносмилателна система и мозък. Личността с психопатен характер не е склонен да потиска агресията и предполагам, че алергиите не са често срещан проблем при тях. Ако все пак се случва, допускам, че при тях са най-вероятни хранителните алергии като форма на поддържане на контрола и властта, подсилване на чувството за изключителност чрез невъзможността да приемат обичайната за останалите храна. Хранителната алергия би им дала възможност да привличат вниманието върху себе си по още един начин.

При мазохистичния характер една от рисковите зони е дерматологичната, поради което са възможни отново невродермит, екземи, а от друга страна подтиснатата агресия би могла да се обърне към самия себе си под формата на астма и други алергични реакции. Нетърпимостта към агресията в съзнанието я отклонява отново към тялото. Алергията е добър начин да накажеш неподкрепящите те близки хора, макар и по един саморазрушителен начин. Социално приемливо е да страдаш от алергия, но не и да изкрещиш или удариш.

Ще завърша с това, че алергията като проява на овеществена агресивност може психотерапевтично да бъде преборена чрез десенсибилизацията не на те­лесно, а на психично равнище. Според Далке  алергичният човек може да оздравее само когато се научи съзнателно да си обяснява избягваните и отблъскваните от него проблеми, докато успее напълно да ги допусне до себе си и да ги асимилира. Никой не прави добра ус­луга на страдащия от алергия, като го подпомага в неговите отбранителни стратегии, защото той трябва да се спогоди със своите врагове, трябва да се научи да ги обича. Тъй като алергените имат из­ключително символично и никога веществено химическо въздействие върху алергетика, че за да може една алергия да се прояви, ви­наги се нуждае от участието на съзнанието. Всяка алергия изчезва по време на психоза или под наркоза, докато дори само изображения на котка или пушещ локомотив във филм вече предизвикват пристъпи у астматика. Алергичната реакция е абсолютно независима от веществото на алергена.

Далке формулира няколко ключови въпроса, на които алергичният следва да си отговори:

  1. Защо потискам своята агресивност в съзнанието, а я карам да действа в тялото?
  2. От кои сфери на живота толкова много се стра­хувам, че ги избягвам?
  3. Към кои теми насочват моите алергени? Сексуалност, нагон, агресия, размножаване, мръ­сотия в смисъл на тъмните сфери на живота.
  4. Как алергията ми помага, за да манипулирам с нея заобикалящата ме среда?
  5. Как стои въпросът със способ­ността ми да допускам до себе си?

 

Местоположение

Studio Idzin

Студио "ИДЗИН"

ул. "Иван Вазов" 57, ет. 2
гр. Бургас, България

За контакти

Phone: 0884 022 990
Email: mariana_5kova@abv.bg