•  
  • Здравей пътниче!

    Готов ли си за пътешествието

  • Да изровим скритото в себе си съкровище!

  • Неочаквани отговори - Нови перспективи

  • Да разширим границите си

  • Нова гледна точка

    към миналото, настоящото и бъдещето

  • Промяна в живота

    реално трайно и необратимо

  • Одухотворяване и осмисляне на живота

Детските страхове и пътища за преодоляването им

Страхът е една от първите човешки емоции, които стават достъпни за детското съзнание и той е израз на инстинкта за самосъхранение.  Страховете се променят през различните етапи от развитието на детето и се приемат за нормални, когато отшумяват и не пречат на функционирането му. Причините за обострянето им могат да бъдат разнообразни: тревожност на родителите, най-често на майката; прекалено голямо обгрижване на детето и стремеж да се предпазва от опасности; конфликти между родителите; авторитарен стил на възпитание с много забрани и ограничения или обратното - предоставяне на пълна свобода и липса на граници.

Какви са пътищата за преодоляване на детските страхове?


Обяснете на детето, че страхът е нещо нормално и че и възрастните го изпитват. Страхът изначално ни предпазва от животозастрашаващи ситуации. То отначало ще се свива и разтреперва при вида на ужасяващия обект, но постепенно ще свикне. Насърчавайте детето, колкото може по-често за всяка негова победа над страха. Това ще го стимулира да продължи да се бори.

Нека даде израз на страхa като го нарисува и се позабавлява  с него – например да нарисува на „страшното куче“ смешна клоунска шапка, глупава усмивка или магарешки уши.  Ако на детето тази идея не му харесва, нека нарисува обекта на страха си в най-безопасната възможна ситуация. Например същото това куче, но вързано и с намордник.

Пошегувайте се със страха. Добре е да имате наготово два-три остроумни коментара относно обекта на фобията му, може би и няколко вица по темата. Впрочем според психолозите хуморът е безболезнен отдушник на агресията. Затова присмиващото се на страховете си дете ще ги победи, оказвайки се по-силно от тях.

Напишете заедно приказка за това как детето ви е победило страха си. Нека приказката завърши с щастлив край. Например лошият вълк да се окаже добър, злобните хулигани да излязат страхливи слабаци, а Баба Яга да се сприятели с главния герой и да му стане баба.

Позволете на детето да изрази негативните си емоции. Нека скъса на парчета снимка на обекта на страха си или пък да набие възглавница, представяйки си, че тя е някой страшен злодей.  Не учете детето да потиска емоциите си (с изрази „Нали си мъж! Не хленчи“ или „Голям си вече, само бъзльовците се страхуват“). Заключените емоции нанасят още по-тежки травми на съзнанието и могат да станат причина за сериозни поведенчески и психически нарушения. По-добре обсъдете с детето страха му, питайте го какво изпитва и му предложете защитата си при контакт с плашещите го фактори.

Опитайте се да преодолеете робуването  на фобията на детето си, не променяйте живота си така, че да се съобразите със страха. Продължете да действате и живеете нормално. Ежедневните и битови срещи със страха, без натиск и присмех от ваша страна, ще помогнат на детето да преодолее само проблема.

 Страхът се преодолява, когато детето се среща с него и прави малки, но постоянни стъпки за преодоляването му. Той, както и тревожността, се разтварят в действието и всеки един успех укрепва самочувствието за справяне на детето. Родителят ще подпомогне този процес, ако действа без присмех, с много разбиране и търпение и ако бъде модел на подражание за детето, разкривайки му как той преодолява собствените си страхове. Децата прозират отвъд думите и усещат прекрасно душевното състояние на родителите си, така че най-добрия пример идва от поведението  на възрастните.

 

Зависимости и как родителите могат да предотвратят развитието им при децата си

Развитието на критична нагласа спрямо консумацията на пристрастяващи средства се формира години наред, малко по малко, най-вече в тясната семейна среда. Родителите трябва да са наясно с тяхната функция като пример и да наблюдават критично своята консумация на алкохол, цигари и медикаменти. Превенцията на пристрастяването не означава да се води унищожителен кръстоносен поход, а да се консумира самокритично. Това означава да се възпрепятства едно привикване чрез дни без алкохол или да не се повишава консумацията от една на две чаши вино. Най-добрата профилактика за децата е когато родителите живеят, критично консумирайки.

В наши дни съществува огромна гама от възможности чрез пасивна консумация да се избягват конфликти и да се изпадне в приятно настроение.  Този път е удобен и съблазнителен, но опасен - бавно се губи способността активно да творим себе си, да се преодоляват чувствата на неудоволствие със собствени сили. Ана Фройд пише в книгата си „Пътища и погрешни пътища в развитието на детето“, че едно дете на възраст от 4-6 години, трябва да развие способността за отлагане на директното задоволяване на своите желания в полза на други, постижими цели. Освен това то трябва да се научи да довежда докрай предварително замисления план, независимо от възникващите усложнения, препятствия и ограничения. Това са важни защитни фактори срещу всякакъв вид пристрастяване. Насърчаване на хобитата, спорта, игри на въображението са другите начини за създаване на усещане за радост и удовлетворение от постигането на предизвикателна цел.

Дразнещият глад и претенциозното държание на децата и юношите се манипулират и насърчават последователно чрез медийното рекламиране. Консумацията за тях е важен символ на статуса и те стават зависими от нея. Всичко трябва да е определена марка, за да не загубиш уважението на компанията си. чрез предостатъчното джобни пари се насърчава тази консуматорска тенденция. Не се развива способността да се борави с ограничени ресурси или отказване от нещо. Да си поставяш сам граници е важно за вътрешната екология на човека.

Един от най-важните защитни фактори срещу развитието на пристрастеност е възпитанието към независимост и поемане на отговорност за собствения живот. Родителите да оставят децата си сами да вземат решения, съответстващи на възрастта, но и сами да понасят свързаните с това рискове и последствия. При положителен изход детето развива самоуважение и самоутвърждаване, а при отрицателен- нараства чувството за собствени граници. Те формират доверие в собствените си способности и сили, поощрява се самоинициативността и самостоятелността. При разглезващ или свръхгрижовен родителски стил детето остава зависимо, косуматорски настроено, блокирано и несамостоятелно.

Изискването не бива да се превръща в свръхизискване, тъй като ако детето не успява да отговори на високите претенции на родителите си, се отваря пропаст между очакванията и възможностите, което кара детето да се чувства неудачник. Тази пропаст между реалния и идеалния Аз е характерна черта на зависимите от дрогата.

Решаващо е родителите да внушат на детето си, че е обичано такова, каквото е, защото юношите са жадни за одобрение, признание, утвърждаване. Чрез вживяване и разбиране за неуспешните опити, и признаването на малките, частични успехи, децата получават потвърждение за собствената си ценност. Те формират доверие в себе си и се чувстват насърчени да продължават по-нататък. Чувството са собствена ценност може да покълне само в такава среда, където се ценят индивидуалните различия, където се говори открито, грешките не се приемат превратно.

И обратно, един пасивен, избягващ конфликтите стил на възпитание, може да подейства поощряващо на пристрастеността. Детето не се научава да приема границите, да се съобразява с другите, не се изработва умението да се разрешават конфликтите чрез конкретни решения. Има едно усещане за безсилие, несправяне, непълноценност, неразбиране, самота.

Все по-голям брой деца растат с разделени родители. Често единият от родителите се стреми да привлече детето към себе си чрез разглезващо и подкупващо поведения. Дори да е трудно, родителите трябва да се постараят да имат добра комуникация помежду си, да следват общи възпитателни правила и редовно да се обсъждат проблемите, свързани с детето.

Много е важно да не се прекъсва нишката на общуването с детето.  В кризисните периоди- при началото на пубертета или отделяне от родителския дом да се поддържа близък контакт, а не концентриран само върху повърхностни ежедневни неща. Родителите трябва да развиват способността си за вживяване, вчувстване към детето (емпатия), да се поставят на негово място и да се опитват да си представят неговите чувства, мисли, емоции. Реконструкцията на собствените спомени като дете може да помогне в тази посока. Това създава доверие и чувството, че то не е само със своите проблеми. Не бързайте да предложите своето решение, детето ви може и само да достигне до него. Понякога просто има нужда от изслушване, съпричастност, разбиране. Дайте си време, дайте време и на детето. Да се представяме като безгрешни, съвършени същества е лицемерно, нереално и предизвиква само гнева и безсилието на детето, което се чувства неспособно да постигне този висок идеал.

Трайните и изпълнени с доверие връзки са щит срещу пристрастеността. Да се провокират чувства и да се споделят е също важно умение. За развитието на реалистична самооценка и стабилна идентичност е важно да се погледнеш през очите на другите. При застрашените от пристрастяване юноши тази способност не е добре развита, а чрез дрогата тя се блокира и закърнява. Идентичността и чувството за пълноценност са толкова по-стабилни, колкото повече съвпадат самооценката и оценката на другите.

Необходимо е да се оценява огромното значение и влияние на приятелския кръг на детето. Родителите имат възможност чрез покани за гостувания, излети или посещения на концерти да поддържат контакт с приятелите на детето. Да не се бърка с постоянна намеса в работите на детето и да не се нарушава правото му на уединение. Най-често първият опит става под натиска на групата и един юноша, който не е развил умението да се себеотстоява, лесно може да попадне в капана на това да угоди на другите от страх да не му се присмеят или да го отхвърлят. Свободата да можеш да кажеш НЕ се поощрява чрез възпитание, което толерира и в рамките на семействот право на „не“, без детето да бъде лишавано от обич.

Родителите трябва на насърчават процеса на отделяне и изграждане на самостоятелност на детето. За да стане възрастен детето има право на собствен опит и собствени грешки.

НАТРАПЛИВОСТИТЕ или кошмарът на Монк

 

 

 


Image result for monk
Още от най-ранна детска възраст човек се  приучава към определен ред и някои трайни навици. Посредством възпитанието цялото поведение и животът се структурират спрямо възприетите социални норми и правила.

Тази потребност от стабилност, прогнозируемост и гаранция е присъща на човека и липсата ѝ поражда страх, тревожност и несигурност. За разлика от уравновесеният човек, който се опитва да преодолее неприятностите и рисковете, да подходи с реализъм към разрешаването на проблемите, тревожният и несигурен човек потъва в сложни и мъчителни, често ненужни компенсации, включително и натрапливи.


Когато човек от ранна  възраст  живее в невротична обстановка и преживява тревога и несигурност, това оставя отпечатък върху характера му и отношението му към света за цял живот.  Известна е сентенцията за първите седем години от живота, в които се изгражда наборът от възможни средства за справяне с живота, както и основните насоки на мисленето и поведението.


Човешкият организъм е подчинен на биологичните ритми и се отличава със способността да изгражда динамични стереотипи на автоматизиране на поведението, като по този начин се пести енергия и се избягва необходимостта от вземане на решение. За несигурния човек повторението е по-лесно, не изисква инициатива, не поражда страх и напрежение като новото и непознатото.


Страдащите от обсесивно мислене имат някои основни характеристики:


Несигурността и съмнението са основен фон на мисленето им - такива хора са напрегнати, внимателно следят обкръжението си и са постоянно тревожни и в готовност за съпротива и борба.


Трудност да се вземе решение, поради липсата на вътрешното убеждение, че взетото решение е правилното или най-доброто.


Липса на толерантност към ситуации с двойственост и неясност - обсесивните избягват максимално неяснотата, за да намалят тревожността, конфликта и да имат ясно решение.


  Ригидното мислене е характерно за хората с натрапливости, като целта е да се избегне всяка промяна. Затова и веднъж достигнатите при тях заключения са окончателни, категорични и не допускат съмнения в тяхната правилност.


Неспособност да се организира и интегрира опита - обсесивните допускат много малко алтернативи и със свръхуточняване.    

Продуктивност и изпълнителност, но липса на истинско творчество при обсесивните, тъй като то предполага да се приемат и оценяват много алтернативи. Те работят много ефективно като изпълнители, но не умеят да ръководят, тъй като това предполага вземане на решение и лична отговорност.


 Тревожността е траен фон на натрапливите преживявания. При определени обстоятелства тревожността е нормално човешко преживяване, но при обсесивните тя е изключително интензивна и неконтролируема.


  Обсесивните имат нисък фрустрационен праг - преживяват чувство на обида и неудовлетвореност при незначителни поводи. Това се дължи на липса на адекватно изградено самочувствие, несигурност и недоверие, липса на чувство за реалност. Тази ранимост и обидчивост води до отбягване на социалните контакти, затруднено общуване, самоизолиране с цел да се защитят от евентуален стрес и фрустрация.


   Дистимия (потиснато настроение) и депресивни реакции поради преживяването на безизходица и непоправимост.


   Агресията е чест феномен при натрапливите състояния, поради свръхвъзбудимост на нервната система или като реактивен компенсаторен механизъм.


Когато тревожността и натрапливата склонност са налице, те могат да се реализират в различни по съдържание синдроми в зависимост от обстоятелствата и житейските ценности и ситуации. Натрапливите страхове се разделят на фобии, хипохондрични страхове и съмнения, свързани с качествата и престижа на личността.  Съставките на натрапливото преживяване са пристъпно появяване на немотивиран страх, слаба съпротива и критично отношение.
Някои считат, че в основата на почти всички фобии стои танатофобията - страхът от смъртта. Например при агорафобията (страх от открити пространства), болният може да ги премине, ако го придружава някой. По принцип болните имат критично отношение, те разбират, че този страх е неоснователен, но той ги обсебва и им се „натрапва“.  Допускаме, че пациентът не се страхува от широките пространства, а от това, че като минава сам сърцето му може да спре и да няма кой да му помогне.


Хипохондричните страхове са широко разпространени в нашето съвремие. На всеки човек му минава идеята за някое заболяване, но тя се отхвърля като паразитна, без да оставя трайна следа. При тревожно-неуверения човек обаче, тези мисли минават по-често и остават по-дълго в съзнанието му. Такива хора по-често посещават лекар, без необходимост проверяват различни показатели на организма си, имат афинитет към разговори за болести и лечения и така засилват хипохондричните си опасения.


Една от най-често срещаните натрапливости е страх от замърсяване и натрапливо миене на ръцете, може да се повтори стотици пъти до разраняване на кожата. Налице са следните предпоставки: тревожна и несигурна личност, която се нуждае от гаранции за всичко. Липсата на сигурност е извор на непресъхваща тревога. Колко трябва да се измие, за да бъде достатъчно чист? След всяко измиване отново изпитва чувство на несигурност и незавършеност и продължава да мие: по брой - още веднъж, по интензитет - повече сапун, по-дълго търкане; по размер-по-нагоре, до лакътя.. той сам разбира, че няма смисъл, иска да преодолее този безсмислен импулс, но му е много трудно, защото няма ясен критерий и граница. И тогава на помощ идва изкуствената структура или ритуалът: „Ако измия всеки пръст по 10 пъти, а след това ги изплакна 10 пъти, значи са измити идеално и мога да спра...“. Намерена е формулата за почивка, но тя е временна, защото скоро съмнението отново започва да го гризе.


При натрапливото миене ясно личат белезите на максимализъм и перфекционизъм, които са един от главните стремежи на несигурния човек.
Възникването на обсесивно-компулсивното разстройство се определя от три фактора: генетична предразположеност, неблагоприятни житейски обстоятелства, които в съчетание с по-слаб тип висша нервна дейност лесно водят до невротичен срив, и невротичен характер. Неправилно изграденият светоглед, погрешността на житейските възгледи са сами по себе си психотравмиращ фактор, който може да доведе до невроза и при най-стабилната нервна система. Най-съществените белези на един невротичен характер са тревожността, несигурността, неувереността и чувството на неудовлетвореност от себе си.


При психотерапия на това разстройство е необходима по-радикална намеса, по-дълбоко проникване във вътреличностовия конфликт и цялостна промяна в системата на житейски отношения на болния. Постепенно клиентът  да се доведе до осъзнаване и възможност за конфронтиране на конфликта като истинска причина за възникване на разстройството. След това трябва да намери адекватно разрешение на личностовия си проблем и реалистична промяна на ситуацията. И за финал, да се коригират някои формирани в болестта неадекватни форми на поведение, патологични защити, неправилен стил на социално функциониране и общуване.
 
 

Тематичен тренинг "ЖЕНАТА В МЕН"

 

Силна, нежна, обичаща, вдъхновяваща, успешна, вълнуваща, страстна, дива, кралица, отдадена, хармонична, енергична, свободна, обожавана... Това, и още много е ЖЕНАТА В МЕН...

 

Да изразим и преоткрием в себе си всички нюанси от тази палитра е нашата цел в уникалната поредица от тренинги, разработени и провеждани от ПРОФ.ЗАХАРИНА САВОВА - водещ психотерапевт на национално ниво и дългогодишен преподавател в Медицински университет- София и Институт по Психотелесна Психотерапия.

 

Кога? На 14-15 ноември 2015г. от 10-18ч.

Къде? Бургас, студио „Идзин“

Как? В групата основно ще се работи по методите на аналитичната телесна психотерапия, биоенергийни техники, дихателни практики и медитативни практики, данс терапия, арт терапия.

 

Започваме с първия  модул:

 ЛЮБОВТА, СЕКСУАЛНОСТТА И ТАБУТАТА 


Цели на тренинга:

      Постепенно и задълбочено самоизследване, достигане до вътрешни откровения и истини;

      Преодоляване на страхове, ненужни ограничения,

     Развиване на умения за управление на собствения си живот и взаимоотношенията със света и другите.

      Усвояване на практики, които ще подобрят качеството на живот и удовлетвореност.

      Ще отговорим на основните въпроси, вълнуващи съвременната жена.

Теми на тренинга:

      Умеем ли да обичаме себе си и  другите?

      Как да общуваме пълноценно? Преодоляване на травми, страхове, забрани.

      Петте основни типа жени. Липсващи поведения в общуването.

 Запознаване с различните роли на жената.

      Причината за повтарящите се грешки и лоши избори.

    Определяне на доминиращите или липсващи  умения и поведения за създаване на хармонични  взаимоотношения с любимия мъж.

    Ревността и изневярата. Развиване на умения за привличане и задържане на интереса, желанието, уважението на партньора.

     Истините, лъжите и табутата за секса!

     Практики за по-удовлетворяващ интимен живот.

 

Подарете си това вълнуващо преживяване и  безценно познание за самите себе си!

Очакваме ви за  пътуване из тайната и магията на женската душа!

Срок за записване- до 20 октомври 2015г.

Цена- 150лв.

 

Правила на групата :

 

Групата е място за споделяне и научаване в защитена среда;

Тайна, конфиденциалност;

Прозрачност и съответност – да казваме това, което мислим и чувстваме, без да се притесняваме от оценъчно отношение;

Няма етични, морални и нравствени норми и правила за добро и лошо, правилно и неправилно; не сме нравствен съд;

никой не оценява – не се казва: Ти си..., а   АЗ те усещам тук и сега.....;

Всеки има право да говори за себе си и своите преживявания и начин на живот така, както е преценил и споделя колкото и каквото иска с другите;

На обратните връзки не се дава отговор;

Всеки има право да откаже да участва в някой опит, ако не го чувства по силите си;

Не се сравнявайте с другите; всеки има своята индивидуалност и в това е нашата красота;

Не бързайте, дайте си време;

РАБОТА С ТЯЛОТО: През тялото, през усещанията ние влизаме в контакт със себе си и със света и се представяме! Ние говорим с тялото!!!! Физическото и емоционалното са част от цялата система - човек, а не само мисловното. Работата с тялото през усещанията и емоциите, води до промяна на начина на мислене. Промяната в мисленето променя емоционалното състояние!

 

 Последно правило: НЯМА ПРАВИЛА!!! Всеки си създава сам правила- такива, които отговарят на собственото му благополучие.

Местоположение

Studio Idzin

Студио "ИДЗИН"

ул. "Иван Вазов" 57, ет. 2
гр. Бургас, България

За контакти

Phone: 0884 022 990
Email: mariana_5kova@abv.bg