Бургас,  26 и 27 януари 2019 г.

 

 

 

На 26 и 27 януари 2019 в Бургас ще се срещнем, за да си поговорим за същността на Таро и Цветята на Бах - две целебни системи, които по различен начин и с различни средства ни помагат да възстановим и да поддържаме хармонията в себе си и в живота си и да откриваме верните стъпки по Пътя.

На 26 януари, събота, ще поставим във фокуса на вниманието си Таро и архетипните му огледала, в които ще се оглеждаме.

Таро е символна система, която ни предоставя ключове не толкова за разгадаване на миналото и бъдещето ни, колкото за пътуване навътре, за осъзнаване на онези дарове, които всеки от нас носи със себе си и които всеки, съзнателно или несъзнателно, се стреми да прояви – за свое и за общо благо.

Ще поговорим за структурата на Таро, за различни начини, по които можем да използваме символите на тази система като средство за хармонизиране и за намиране на верния за нас път.

Ще си изтеглим Таро карта на годината, която може да бъде важен индивидуален ориентир за всеки в годишното му пътуване през 2019. Ще си поговорим и за рождената карта Таро, която символно онагледява качеството и на времето, в което сме родени, и на самите нас.

На 27 януари, неделя, ще говорим за Цветята на Бах и за целебните възможности на тази система. Създадена от Едуард Бах през миналия век, основана на есенции от цветове на растения от висок порядък, тази целебна система по нежен начин ни подпомага да възстановим, да изцелим прекъснатата или нехармонична връзка със себе си и с другите, да открием вътрешни блокажи, които пораждат у нас гняв, страх, отчаяние, безверие, безлюбие, умора, зависимости и така ни пречат да (се) обичаме и да се радваме на живота. Ще потърсим начини за възстановяване на хармонията ни чрез трансформиране на мисловни и емоционални модели и блокажи.

Основана на принципи като Освободи себе си и Високото лекува ниското, Цветята на Бах не насочват силата ни в борба срещу „врага“, а ни помагат да открием силата зад слабостта, смелостта отвъд страха, любовта отвъд омразата и безчувствието.

И през двата дни ще задаваме въпроси и ще търсим собствените си отговори. За да можем да се освободим от нагласи, убеждения и представи, които се разминават с вътрешната ни истина и ни отдалечават от същността ни. За да си дадем възможност да си припомним ценно знание, което всеки от нас носи със себе си, да се доближим до центъра си и да хармонизираме и себе си, и онова, до което се докосваме.

Събота: 10.00 – 17.00 с един час обедна почивка

Неделя: 10.00 – 14.30.

Място на провеждане: Бургас, ул. „Иван Вазов“ 57, ет.2 - Студио „Идзин“

Цена: За участие в събота 90 лв.

В неделя - 70 лв.

При участие в събота и неделя: 140 лв.

 

За водещата: Илиана Смилянова е родена на 1 август 1965 г. в Дупница.

Завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като преподавател по литература до 1996 г., след което учи психотерапия.

С изучаване и изследване на философията на таро и на връзките на тази система с митология, нумерология, цветята на Бах и други се занимава от 2000 г. Посещавала е семинари на Хайо Банцхаф, Херман Хайндл, Рейчъл Полак, Лило Шварц, Маргарете Петерсен и други.

Дипломиран консултант по терапия с цветята на Бах в школата на Мехтхилд Шефер в Австрия.

Представител на AGM-Urania, един от най-големите производители на таро карти.

Автор на статии в различни медии и на книгата "Таро. Попитай сам себе си".

Извършва консултации с таро и цветята на Бах, провежда курсове и семинари. Живее в София.

Записване за участие на тел. 0884 022990, Мариана Вълчева.

Изисква се предварително заплащане на стойността на желания курс.

Краен срок за записване: 21.01.2019г.

Очакваме ви!

 

 

 

 

СЪБИТИЕТО ЩЕ СЕ СЪСТОИ НА 19 МАЙ 2018!

Във всяка от нас живеят много различни жени - наши аспекти, които познаваме или не, проявяваме или крием, приемаме или отричаме.
Жената е цялостна, когато познава тези свои страни и не се страхува да им даде пространство в своя живот.
Понякога така залепваме за социалната си роля, че забравяме дълбоката си същност и потребности. Това ни дава чувство за сигурност, но същевременно ни ограничава и обезличава.

Тази терапевтична група е женска, защото ние имаме нужда да се заредим, пребивавайки в компанията на други жени.
В защитено, безопасно пространство ще изследваме, експериментираме и обновяваме себе си.
Ще търсим отговори... Коя съм аз? Какво искам? Доколко си позволявам да бъда различна и да проявявам своята същност? Имам ли склонност да се фиксирам в една роля и да не спирам да я играя?

Целта е през играта, арт- и телесни техники, визуализации да разширим рамката си, да пробваме ралични поведения, за да видим какво още носим в себе си, какво ни дава уникалност и неповторимост.

Предизвикателно, забавно и релаксиращо преживяване, с което ще избягаме от рутината в ежедневието, ще добавим радост и смисъл.

4 часа, в които ще се доближим до съкровищата в нас, ще се видим в нова светлина, така че да продължим напред по-креативни, по-хармонични и приемащи се.

Водещ - Мариана Вълчева - психолог и психотелесен психотерапевт. Повече за мен на http://www.idzin-psychotherapy.com/index.php/2015-05-09-05-34-29.

Подари си това преживяване!
Краен срок за записване: 15.05.2018г.
Тел. за връзка: 0884 022990.
Цена: 30лв.

Темата за насилието е много актуална и значима, и психотерапията е метод, който би могъл да облекчи страданието и белезите върху жертвите му.

Психологическо насилие - какво означава това?

За психологическо насилие говорим, когато даден човек си служи с думи и действия, които подценяват и отхвърлят същността на друг човек с цел да го дестабилизират и наранят. Специфично за него е, че се изразява в поведение или отношение, което първоначално е трудно да бъде определено като насилие, ако липсва и физическо такова. Започва като словесни нападки, системно подценяване, унизителни шеги и сарказъм. Проявява се  собственическо отношение и контрол, прилаган на другия по отношение на социални контакти, разходи, часове за сън и хранене, дори върху мислите.

За да бъде по-лесно управлявана, жената (по-често обект на насилие са жените) постепенно бива откъсната от близки и приятели, пречи ѝ се да работи и да има свой социален живот. Често контролът се проявява в патологична ревност, постоянни съмнения и приписване на неоснователни намерения. Тази патологична ревност не е основана на никакви действителни поводи и не може да бъде успокоена от рационални обяснения, тъй като се отхвърля реалността.

Когато постоянно отправяме едно и също негативно послание към някого, накрая успяваме да притъпим способността му за критична оценка и той започва да приема всичко. Засяга се самоуважението на другия, внушава му се, че нищо не струва, че е нищожество, че не се справя добре с нищо и по този начин се нарушава катастрофално самооценката. Използват се подигравки, унижаване и подценяване, умишлено се създават състояния на лишаване и ощетяване, за да се държи другия в несигурност.

Психологическото насилие се изразява и в заплахи: за отнемане на децата, за лишаване от средства, заплаха с бой или самоубийство. Същевременно психологическото насилие се отрича както от насилника, така и от околните, които нищо не забелязват, а това кара и жертвата да се съмнява в преживяното. За онова, на което е подложена, няма доказателства, няма синини. До физическо насилие се стига само в случаите, когато жената се противопостави на психологическото.

Физическото и психологическото насилие са свързани: обикновено има период на дълга „подготовка“, в който мъжът подготвя терена, тормозейки системно партньорката си. Не съществува физическо насилие, което да не е предхождано от психологическо.

Когато е упражнявано единствено психологическо насилие обаче, както е при перверзния вид насилие, последствията и преживяването е най-тежко. То е коварно, защото липсва физически контакт, но е свързано с постоянна и прикрита враждебност.  Жената се съмнява дали това, което преживява, е реалност, тъй като партньорът отстрани  изглежда нормален, дори чаровен. Атаките са язвителни забележки, злобни критики относно всичко, което прави и казва, предизвикване на изолация от близките, тъй като и те стават обект на забележки.

Цикличното насилие от своя страна има четири фази, които се повтарят. В първата (фаза на напрежение) мъжът е раздразнителен, дразни се от всичко, което прави жената, а тя е напрегната и се опитва да успокои положението.

В следващата фаза (фаза на агресивно поведение) мъжът губи контрол, започват крясъци, обиди, заплахи, чупене на предмети и постепенно се стига до блъскане, извиване на ръцете, плесници, юмручни удари, като може да се прибегне и до използване на оръжие.

Следва фаза на извинения, когато мъжът се разкайва и се опитва да омаловажи поведението си, прехвърля вината върху партньорката си, че тя го е предизвикала. Моли за прошка, съжалява и така склонява жената да му прости.

Следва фаза на сдобряване, на меден месец, при която мъжът е изключително мил и внимателен, държи се като влюбен, носи цветя и подаръци и това подвежда жената да си мисли, че нещата се променят. Но това е манипулативно поведение, с което насилникът още повече затяга примката около нея. Обикновено тя оттегля жалбата си и решава да остане. И тогава цикълът на насилието постепенно започва отново. С течение на времето все по-често, периодът на затишие намаля, а прагът на толерантност се увеличава и накрая тя приема насилието за нещо нормално.

Но как агресивните мъже успяват да наложат своето влияние и да държат обикновено години наред партньорките си в зависимост?

Жените изграждат своето Идеално Аз в зависимост от социалните норми, приети в семейството им и в обществото. Те са тези, които биват държани отговорни за успеха на брака и ако техните партньори започнат да проявяват насилие, те се срамуват и се чувстват отговорни за провала.

 Има и определени психологически характеристики, които влияят върху любовния избор. Например, жена, която изпитва силна нужда да помага и обгрижва, вероятно ще избере партньор, който се нуждае от много грижи и ласки. Желаещият пък да доминира мъж, ще се спре на незряла жена, която изглежда покорна и зависима. Поради семейни причини или афективна недостатъчност в детството някои жени изпитват толкова малко самоуважение, че се поставят в подчинено положение.

Какво е психотерапевтичното лечение на подобна зависимост от насилващ партньор?

Личността, изпаднала под влияние на своя партньор е буквално завладяна, тя не е господар на своите мисли и няма своя лично пространство. Същевременно е като парализирана и безсилна да направи сама промяна, затова има нужда от психотерапевтично лечение, за да сложи край на влиянието. Това е процес, който отнема много време и е белязан с прекъсвания, докато се стигне до осмисляне на преживяното. На първо място трябва да се разпознае насилието, да се излезе от заблудата, че това е нещо друго, да се върне усещането за личните граници, които са били грубо погазвани. Въпросът „Вижда ли ви се това нормално?“ може да ги накара да осъзнаят значението на изтърпяното от тях.

Терапевтът ясно трябва да вземе становище и да признае малтретирането, за да може да се преодолее емоционалното блокиране на жената. Тя трябва да премине през етапа на признаване и вентилиране на събраните в нея чувства на гняв, срам, вина, желание да отмъсти. Работата по премахването на чувството на вина е много важна, за да осъзнае жената, че не е нейна отговорността за проявите на насилие от страна на партньора, а е свързано с неговите психологически особености и лични страдания.

След раздяла жертвите на насилие изпадат в тревожно-депресивно състояние вследствие на изгубените илюзии и осъзнаването на манипулацията и оскърблението, на които са били подлагани. Затова следва много да се работи върху възстановяване на самоуважението, възвръщане на самостоятелността и вяра в собствените сили и способности, да изградят наново положителен образ за себе си. Унижението оставя дълбоки следи и затова трябва да се приеме миналото, но и да се продължи напред.

Следващата стъпка е да започне да поставя граници, да изразява несъгласие, да не приема неща, които не харесва, да преодолее страха и да може да се ядоса. Тогава се възстановява и критичното мислене,  появява се  разбирането, че насилникът е слаб и зависим също, едно човешко същество със своите слабости. На този етап може да се анализира личната история, за да се види какво я е направило уязвима и да се затворят душевните пролуки, през които насилникът се е вмъкнал в живота ѝ.

Борбата срещу зависимостта трябва да продължи толкова дълго, колкото е необходимо, за да се избегнат рецидиви.

 

 Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт

Материалът е базиран върху книгата на Мари-Франс Иригоайен „Жени под влияние“

 

В отношението си към секса хората се разделят на два полюса – едните са романтици, а другите – реалисти. Първите отказват да живеят живот без страст, те са вечни търсачи на човека, с когото страстта не угасва и се страхуват да уседнат. Вторите приемат, че страстта е лудост, която кара хората да вършат глупости и трайната любов е много по-важна от горещия секс, намаляването на желанието е неизбежно и преминава в уважение, другарство и споделено минало.

Това, което и двете страни приемат обаче е, че страстта се охлажда с времето.

Авторката на книгата „Еротична интелигентност“Естер Перел е семеен и сексуален терапевт с над двадесетгодишен опит и частна практика в Ню Йорк и на това се опират изводите ѝ. Според нея любовта и желанието не са взаимоизключващи се, а просто не се случват по едно и също време; сигурността и страстта са две отделни основни човешки потребности, които се пораждат от различни мотиви и водят в различни посоки.

От една страна имаме потребност от вкореняване и създаване на гнездо, постоянство и опора, а от друга имаме нужда и от обновление и промяна. И за да просъществува връзката е необходимо по някакъв начин да се обединят тези противоречиви тенденции.

Има различни капани, в които попадаме при изграждането на връзките си. Например този, че имаме склонност да „измисляме“ качествата на партньора, без да отчитаме неговата автентичност. Опознаването трае цял живот, тъй като човешката природа е сложна и многообразна. Или факта, че значимите  събития променят системата и това, което досега е работило добре, престава да сработва. Осъзнаването на собствената смъртност подтиква хората да поискат да запълнят със спонтанност и жизненост всеки миг от живота си. Ако дълго време връзката е съществувала като договор с взаимен интерес и не се изразяват чувства и потребности извън установената рамка, тя рано или късно се изчерпва.

Оказва се също, че емоционалната близост, комуникация и отдаденост  не са гаранция за добър секс. Според опита на Естер Перел колкото повече се повишава емоционалната близост и откритост, толкова повече намалява и желанието за сексуална близост. Тоест несигурността, мистерията повишават сексуалния интерес или както казва тя: „Отделеността е необходимо условие за свързване.“

Двата стълба, на които се крепи любовта са отдаване и автономност – хем да сме свързани, хем всеки да има своето свободно пространсто. Ако това пространство е твърде голямо – връзката се разпада. Ако е твърде малко – „вече няма пространство за преминаване, няма мост за извървяване, няма кого да посетиш от другата страна, няма нечий друг вътрешен свят, в който да навлезеш.“ Не бива да се „разтваряме“ в другия, да губим своите интереси, да угаждаме постоянно и да се отказваме от дейностите, които ни радват, тъй като това убива еротичността в двойката. „Там където няма нищо за скриване, не е останало и нищо за откриване“ – казва Перел.

Друга трудност произтича от това, че исторически погледнато женската сексуалност открай време е била подтискана, ограничавана и неприемана. Женствеността се свързва с чистота, грижовност и крехкост и се отхвърля другия аспект – земната, чувствена, сладострастна и изпитваща удоволствие от секса жена. Даването на превес на вербалното изразяване, ограбва способността да се свързваме чрез тялото, на чисто физическо ниво. Здравото усещане, че еротиката ни се полага се гради върху спокойното, без предразсъдъци, необременено приемане на удоволствията, свързани с  тялото, а това е нещо, което нашето пуританско общество не приема. Важно е да се допуснат фантазиите, да се приемат желанията за нормални, да се преодолеят културните и семейни послания, които блокират еротичното изразяване.

Корените на нашето желание отново са заровени в периода на детството ни, когато сме се учили да обичаме. Важно е дали сме научени да изпитваме удоволствие, да се доверяваме, да получаваме или да ни отказват. Доколко са се грижили за нашите потребности да бъдат удовлетворени, гушкали ли са ни, утешавали или изоставяли. Какво са ни учили за пола ни, сексуалността, телата ни? Това са отпечатъците върху всички наши бъдещи преживявания и тези очаквания и убеждения проектираме върху себе си и другите.

Съчетаването на еротиката с ролята на родител също е трудна мисия. Родителството изисква от нас да сме сигурни, надеждни и отговорни, за да се чувстват децата ни достатъчно уверени, за да излязат навън и да опознават света, опирайки се на тази стабилна основа. В този процес на подреждане и организиране, оставяме всичко онова, което ни изглежда лекомислено, незряло, безразсъдно или непродуктивно, намаляваме риска и несигурността, за да създадем семейство. Но докато семейния живот процъфтява в атмосфера на спокойствие и постоянство, еротиката се нуждае от непредсказуемост, спонтанност, риск и не търпи ограничения. Много от нас изцяло се отдават на родителската си роля и това предизвиква изтощение,  скука, а понякога и отблъскване.

Еротиката не е само секс, а е вибрираща творческа енергия и често тази енергия се излива в грижи и игри с децата, както и удовлетворяване на техните потребности, а родителите остават силно ощетени. Женският еротизъм е дифузен, т.е. той е разпръснат навсякъде по тялото, ума и възприятията, а не е локализиран само в половите органи. Той е свързан със сетивата – слух, обоняние, кожа и допир, и желанието се пробужда върху мрежа от различни емоции. По тази причина често физическия контакт с детето замества за майката необходимостта от истински сексуални преживявания. Когато милваме децата, гушкаме, люлеем, позволяваме да ни хапят и докосват, сублимираната сексуална енергия е изместена върху тях, а не е насочена към партньора. Отговорността за отглеждането на децата и ограничените ресурси засягат предимно майките и се появява огромен конфликт между стремежа да бъдем перфектни родители и същевременно да имаме щастлива, пълноценна и вълнуваща връзка, което също изисква време и внимание.

Много полезно е култивирането на намерението за правене на секс. Това означава, че сексът трябва да бъде планирано въведен в ежедневието. Това изисква подготовка на ситуацията – планиране на свободно от деца и други ангажименти време и пространство, така че всеки от партньорите да има подходяща настройка за него. Повечето жени имат потребност от време, нежност и внимание, за да превключат от майчинските и домакинските си задължения към любовната вълна. Очакването на това време създава тръпка и нетърпение, които влияят позитивно на еротиката. Особено важно е в дълготрайните връзки да се създаде елемент на желанието -  копнеж, очакване, бленуване. Някакъв тип любовни ритуали помагат за измъкването от оковите на реалността.

Ще завърша с цитат от книгата, свързан с еротиката, защото удовлетвореността на човека обикновено е свързана не толкова с физическия акт на секса, колкото с еротичното преживяване, което контакта с другия създава. „Еротиката е сексуалност, трансформирана от въображението. Тя е отглеждане на способността ни да изпитваме вълнение, съзнателно търсене на удоволствие... Тя ни показва онези неща, които не можем да видим с очите си, а единствено с очите на душата. Еротиката разкрива един различен свят в света... Еротиката, която в същността си е преплетена с въображението, представлява разновидност на играта. Любовта е съд, който съдържа едновременно сигурност и приключение...“

 

 Мариана Вълчева - неорайхиански аналитичен психотерапевт