•  
  • Здравей пътниче!

    Готов ли си за пътешествието

  • Да изровим скритото в себе си съкровище!

  • Неочаквани отговори - Нови перспективи

  • Да разширим границите си

  • Нова гледна точка

    към миналото, настоящото и бъдещето

  • Промяна в живота

    реално трайно и необратимо

  • Одухотворяване и осмисляне на живота

ДА БЪДЕШ ЖЕРТВА ВЪВ ВРЪЗКАТА СИ


Резултат с изображение за насилие над жени

Темата за насилието е много актуална и значима, и психотерапията е метод, който би могъл да облекчи страданието и белезите върху жертвите му.

За психологическо насилие говорим, когато даден човек си служи с думи и действия, които подценяват и отхвърлят същността на друг човек с цел да го дестабилизират и наранят. Специфично за него е, че се изразява в поведение или отношение, което първоначално е трудно да бъде определено като насилие, ако липсва и физическо такова. Започва като словесни нападки, системно подценяване, унизителни шеги и сарказъм. Проявява се  собственическо отношение и контрол, прилаган на другия по отношение на социални контакти, разходи, часове за сън и хранене, дори върху мислите.

За да бъде по-лесно управлявана, жената (по-често обект на насилие са жените) постепенно бива откъсната от близки и приятели, пречи ѝ се да работи и да има свой социален живот. Често контролът се проявява в патологична ревност, постоянни съмнения и приписване на неоснователни намерения. Тази патологична ревност не е основана на никакви действителни поводи и не може да бъде успокоена от рационални обяснения, тъй като се отхвърля реалността.

Когато постоянно отправяме едно и също негативно послание към някого, накрая успяваме да притъпим способността му за критична оценка и той започва да приема всичко. Засяга се самоуважението на другия, внушава му се, че нищо не струва, че е нищожество, че не се справя добре с нищо и по този начин се нарушава катастрофално самооценката. Използват се подигравки, унижаване и подценяване, умишлено се създават състояния на лишаване и ощетяване, за да се държи другия в несигурност.

Психологическото насилие се изразява и в заплахи: за отнемане на децата, за лишаване от средства, заплаха с бой или самоубийство. Същевременно психологическото насилие се отрича както от насилника, така и от околните, които нищо не забелязват, а това кара и жертвата да се съмнява в преживяното. За онова, на което е подложена, няма доказателства, няма синини. До физическо насилие се стига само в случаите, когато жената се противопостави на психологическото.

Физическото и психологическото насилие са свързани: обикновено има период на дълга „подготовка“, в който мъжът подготвя терена, тормозейки системно партньорката си. Не съществува физическо насилие, което да не е предхождано от психологическо.

Когато е упражнявано единствено психологическо насилие обаче, както е при перверзния вид насилие, последствията и преживяването е най-тежко. То е коварно, защото липсва физически контакт, но е свързано с постоянна и прикрита враждебност. Жената се съмнява дали това, което преживява, е реалност, тъй като партньорът отстрани  изглежда нормален, дори чаровен. Атаките са язвителни забележки, злобни критики относно всичко, което прави и казва, предизвикване на изолация от близките, тъй като и те стават обект на забележки.

Цикличното насилие от своя страна има четири фази, които се повтарят. В първата (фаза на напрежение) мъжът е раздразнителен, дразни се от всичко, което прави жената, а тя е напрегната и се опитва да успокои положението.

В следващата фаза (фаза на агресивно поведение) мъжът губи контрол, започват крясъци, обиди, заплахи, чупене на предмети и постепенно се стига до блъскане, извиване на ръцете, плесници, юмручни удари, като може да се прибегне и до използване на оръжие.

Следва фаза на извинения, когато мъжът се разкайва и се опитва да омаловажи поведението си, прехвърля вината върху партньорката си, че тя го е предизвикала. Моли за прошка, съжалява и така склонява жената да му прости.

Следва фаза на сдобряване, на меден месец, при която мъжът е изключително мил и внимателен, държи се като влюбен, носи цветя и подаръци и това подвежда жената да си мисли, че нещата се променят. Но това е манипулативно поведение, с което насилникът още повече затяга примката около нея. Обикновено тя оттегля жалбата си и решава да остане. И тогава цикълът на насилието постепенно започва отново. С течение на времето все по-често, периодът на затишие намаля, а прагът на толерантност се увеличава и накрая тя приема насилието за нещо нормално.

Но как агресивните мъже успяват да наложат своето влияние и да държат обикновено години наред партньорките си в зависимост?

Жените изграждат своето Идеално Аз в зависимост от социалните норми, приети в семейството им и в обществото. Те са тези, които биват държани отговорни за успеха на брака и ако техните партньори започнат да проявяват насилие, те се срамуват и се чувстват отговорни за провала.

 Има и определени психологически характеристики, които влияят върху любовния избор. Например, жена, която изпитва силна нужда да помага и обгрижва, вероятно ще избере партньор, който се нуждае от много грижи и ласки. Желаещият пък да доминира мъж, ще се спре на незряла жена, която изглежда покорна и зависима. Поради семейни причини или афективна недостатъчност в детството някои жени изпитват толкова малко самоуважение, че се поставят в подчинено положение.

Какво е психотерапевтичното лечение на подобна зависимост от насилващ партньор?

Личността, изпаднала под влияние на своя партньор е буквално завладяна, тя не е господар на своите мисли и няма своя лично пространство. Същевременно е като парализирана и безсилна да направи сама промяна, затова има нужда от психотерапевтично лечение, за да сложи край на влиянието. Това е процес, който отнема много време и е белязан с прекъсвания, докато се стигне до осмисляне на преживяното. На първо място трябва да се разпознае насилието, да се излезе от заблудата, че това е нещо друго, да се върне усещането за личните граници, които са били грубо погазвани. Въпросът „Вижда ли ви се това нормално?“ може да ги накара да осъзнаят значението на изтърпяното от тях.

Терапевтът ясно трябва да вземе становище и да признае малтретирането, за да може да се преодолее емоционалното блокиране на жената. Тя трябва да премине през етапа на признаване и вентилиране на събраните в нея чувства на гняв, срам, вина, желание да отмъсти. Работата по премахването на чувството на вина е много важна, за да осъзнае жената, че не е нейна отговорността за проявите на насилие от страна на партньора, а е свързано с неговите психологически особености и лични страдания.

След раздяла жертвите на насилие изпадат в тревожно-депресивно състояние вследствие на изгубените илюзии и осъзнаването на манипулацията и оскърблението, на които са били подлагани. Затова следва много да се работи върху възстановяване на самоуважението, възвръщане на самостоятелността и вяра в собствените сили и способности, да изградят наново положителен образ за себе си. Унижението оставя дълбоки следи и затова трябва да се приеме миналото, но и да се продължи напред.

Следващата стъпка е да започне да поставя граници, да изразява несъгласие, да не приема неща, които не харесва, да преодолее страха и да може да се ядоса. Тогава се възстановява и критичното мислене,  появява се  разбирането, че насилникът е слаб и зависим също, едно човешко същество със своите слабости. На този етап може да се анализира личната история, за да се види какво я е направило уязвима и да се затворят душевните пролуки, през които насилникът се е вмъкнал в живота ѝ.

Борбата срещу зависимостта трябва да продължи толкова дълго, колкото е необходимо, за да се избегнат рецидиви.

 

Материалът е базиран върху книгата на Мари-Франс Иригоайен „Жени под влияние“

 

Читать электронный журнал Космополитен, Бурда и другие.

Местоположение

Studio Idzin

Студио "ИДЗИН"

ул. "Иван Вазов" 57, ет. 2
гр. Бургас, България

За контакти

Phone: 0884 022 990
Email: mariana_5kova@abv.bg