Силна, нежна, обичаща, вдъхновяваща, успешна, вълнуваща, страстна, дива, кралица, отдадена, хармонична, енергична, свободна, обожавана... Това, и още много е ЖЕНАТА В МЕН...

 

Да изразим и преоткрием в себе си всички нюанси от тази палитра е нашата цел в уникалната поредица от тренинги, разработени и провеждани от ПРОФ.ЗАХАРИНА САВОВА - водещ психотерапевт на национално ниво и дългогодишен преподавател в Медицински университет- София и Институт по Психотелесна Психотерапия.

 

Кога? На 14-15 ноември 2015г. от 10-18ч.

Къде? Бургас, студио „Идзин“

Как? В групата основно ще се работи по методите на аналитичната телесна психотерапия, биоенергийни техники, дихателни практики и медитативни практики, данс терапия, арт терапия.

 

Започваме с първия  модул:

 ЛЮБОВТА, СЕКСУАЛНОСТТА И ТАБУТАТА 

Цели на тренинга:

      Постепенно и задълбочено самоизследване, достигане до вътрешни откровения и истини;

      Преодоляване на страхове, ненужни ограничения,

     Развиване на умения за управление на собствения си живот и взаимоотношенията със света и другите.

      Усвояване на практики, които ще подобрят качеството на живот и удовлетвореност.

      Ще отговорим на основните въпроси, вълнуващи съвременната жена.

Теми на тренинга:

      Умеем ли да обичаме себе си и  другите?

      Как да общуваме пълноценно? Преодоляване на травми, страхове, забрани.

      Петте основни типа жени. Липсващи поведения в общуването.

 Запознаване с различните роли на жената.

      Причината за повтарящите се грешки и лоши избори.

    Определяне на доминиращите или липсващи  умения и поведения за създаване на хармонични  взаимоотношения с любимия мъж.

    Ревността и изневярата. Развиване на умения за привличане и задържане на интереса, желанието, уважението на партньора.

     Истините, лъжите и табутата за секса!

     Практики за по-удовлетворяващ интимен живот.

 

Подарете си това вълнуващо преживяване и  безценно познание за самите себе си!

Очакваме ви за  пътуване из тайната и магията на женската душа!

Срок за записване- до 20 октомври 2015г.

Цена- 150лв.

 

Правила на групата :

 

Групата е място за споделяне и научаване в защитена среда;

Тайна, конфиденциалност;

Прозрачност и съответност – да казваме това, което мислим и чувстваме, без да се притесняваме от оценъчно отношение;

Няма етични, морални и нравствени норми и правила за добро и лошо, правилно и неправилно; не сме нравствен съд;

никой не оценява – не се казва: Ти си..., а   АЗ те усещам тук и сега.....;

Всеки има право да говори за себе си и своите преживявания и начин на живот така, както е преценил и споделя колкото и каквото иска с другите;

На обратните връзки не се дава отговор;

Всеки има право да откаже да участва в някой опит, ако не го чувства по силите си;

Не се сравнявайте с другите; всеки има своята индивидуалност и в това е нашата красота;

Не бързайте, дайте си време;

РАБОТА С ТЯЛОТО: През тялото, през усещанията ние влизаме в контакт със себе си и със света и се представяме! Ние говорим с тялото!!!! Физическото и емоционалното са част от цялата система - човек, а не само мисловното. Работата с тялото през усещанията и емоциите, води до промяна на начина на мислене. Промяната в мисленето променя емоционалното състояние!

 

 Последно правило: НЯМА ПРАВИЛА!!! Всеки си създава сам правила- такива, които отговарят на собственото му благополучие.

 

Какво е това характер, как се формира той и как влияе върху поведението на човека?

Характер означава същественото, отличителното и той слага отпечатък върху целия живот на човека и неговата съдба. Според неорайхианската психотерапия характерът се формира в ранното детство и се предопределя от травматични събития и ситуации, преживени от АЗ-а в този период и се конкретизира в едно предсъзнателно прекъсване на био- и социоикономичните движения, насочени към получаването на удоволствие.

Петте типа характер притежават своите особености и се проявяват в начина, по който човек мисли, чувства, движи се, реагира на заобикалящия го свят. Характерът се проявява и в морфологията на тялото, тъй като е свързан с протичането на енергията в него и контрахирането на определени мускулни групи.

В нарцистичната фаза - до 4 месец, се формира Шизоидния характер;
В сензорната фаза - от 4 м. до 1 г., се формира Оралния характер;
Във фазата на АЗА - от 1 до 2 години се формира Садомазохистичния характер;
Във фазата на съперничеството - oт 2 до 5 години се формира Психопатния характер;
В сексуалната фаза  - oт 4 до 8 г., се формира Ригидния характер;

Всяка една фаза от развитието на детето е свързана с усвояването на определено движение (поведение). Всеки характер е изкривен начин на удовлетворяване на потребностите ни, формиран у нас от родителите ни. Ранното детство е изключително важен период, защото нормите на културата не се осъзнават от детето и те се имплантират от родителите наготово (този процес се нарича интроекция). Родителите на детето решават кои удоволствия са позволени и кои не, а отказването на удоволствие на детето се преживява като афект. А най-голямата травма у човек от детството  до края на живота му, е когато не получава любов и чувства от другия.

Защо някой от нас не е в състояние да осъществи определено поведение? Например:  кроткият не може да избухне, да отстои себе си, гордият не може да се подчини, затвореният не може да бъде душата на компанията, не може да привлече другите около себе си. Това, което ни пречи и забранява като че се намира вътре в нашето тяло. Това нещо е нашият характер, който се проявява в случая като морал, като етика, като култура.
Бидейки определен тип характер всеки от нас владее някои от тези пет обобщени модели на поведение и се затруднява при прилагането на други. В този смисъл може да се твърди, че характерът е вече вид диагноза,  ограничение в пластичността, липса на гъвкав избор на движение.

Цел на неорайхианската психотерапия е усвояването на всички движения, които моделите на възпитание са съзнателно кастрирани и блокирали.
Целта на терапията не е да промени характера, а да премахне невротичните ограничения, които възпрепятстват пълноценния живот. Този процес се осъществява като се работи с психодрама, когнитивни техники, свободни асоциации, анализ на сънищата, хромотерапия, биоенергетични упражнения, масажи и др.

Променя се личността, начините, по които се свързваме и общуваме с околните. Това което виждаме за първи път при среща с пациента не е неговия характер, а неговата личност, с която се стреми да компенсира лимитите на характера си. Това, което усвоява един пациент по време на терапия са пет роли или модели на поведение т.е способността да използва според ситуацията най-подходящото движение. Петте движения са:

Планиране - мислено проиграване на последователността от следващи действия, насочени към удовлетворяване на определена цел. Целта на доброто планиране е дистенция (отпускане, изживяване на удоволствие).

Подчинение - доверие в себе си, адаптиране към условията и обстоятелствата, да умееш да помолиш, да поискаш, да се оставиш в ръцете на другия, който да се погрижи за теб.

Агресия - да бъдеш активен, да се движиш към своята цел, да отстоиш себе си, да вземеш решение, да носиш отговорност, да кажеш "не".

Съблазняване - да спечелиш симпатия, да привлечеш към себе си, да дадеш на другия това, от което той се нуждае, за да има желание и той от своя страна да удовлетвори твоите потребности.

Проверка на реалността - временно задържане на действието с цел да анализираш ситуацията и да избереш най-подходящия тип поведение. Тя е свързана с чувството ни за реалност в нейните обективни (недвусмислени) измерения. Когато човек е съответен на ситуацията, избира едно от движенията и постига удоволствие. Когато е фиксиран към един или друг тип поведение, му липсва адекватност и гъвкавост и влиза в областта на патологията. Неспособността да се осъществи определено движение причинява страдания. 

Няма добър или лош тип характер - всеки от тях има своите предимства и недостатъци. Смисълът на аналитичната терапия е всеки индивид да проумее кои са неговите 100% - диапазона на възможности, предопределени от характера му и да се опита да ги увеличи, за да намери по-лесно общ език с околните и да стане по-малко невротичен.

Фиксацията на всеки от нас може да бъде преодоляна, ако се научим да правим и това, което до днес не сме могли. Ако разширим границите на собствените си 100% като усвоим и несвойствените ни до днес движения. Ако се научим да планираме, да се подчиняваме, да съблазняваме,  да се отстояваме, да проверяваме действителността и най-важното да се отпускаме, да усещаме вкуса на удоволствието - тогава се променя качеството на живота.

Неорайхианството е психотерапевтична теория и практика, чиито корени се откриват във възгледите, идеите и практиките на бащата на биоенергетичната терапия Вилхелм Райх и неговият ученик Александър Лоуен.

Съвременната преработка на класическата райхианска система принадлежи на швейцарския професор Валдо Бернаскони, който създава един нов, интегрален и  в хармония със съвременната наука психотерапевтичен подход. Този подход доразвива и утвърждава на практика една от глобалните и вечни идеи на психологията - идеята за единството и органичната връзка между душа и тяло, между нервно организирана материя и психика.

Ако приемем, че нашите мисли се раждат в мозъка ни, то мозъкът е част от тялото. Разумът получава информация от тялото ни и мисълта ни се структурира според опита на тялото ни. Когато мисълта е пластична и тялото ни е пластично.

Използвайки тази взаимозависимост между душа и тяло,  бихме могли чрез промени в тялото да въздействаме на процеси, протичащи в полето на душата, и обратно. И тогава бихме могли да кажем, че е открит и напълно възможен пътя да се справим  с това, което се нарича психотерапевтичен проблем или невротизъм. В този смисъл неорайхианството, като следва духа на класическите постановки на В. Райх и А. Лоуен, се ръководи от разбирането, че психичните преживявания и психогенните промени имат свой запис на езика на тялото, своя регистрация в различни точки на организма, изявена от едни или други симптоми.

Ясно е, че невротичната симптоматика разстройва адаптацията и успешното функциониране на личността. Смисълът на терапията е в привеждане на всички равнища на организма в състояние на комфорт, дори и в събуждане на дух на вътрешна автономия и освободеност, на провокиране на пориви към креативност и търсене на смисъл в живота.

Хипнотерапията е специфичен терапевтичен процес в променено състояние на съзнанието. Тя достига до най-дълбоките нива на несъзнаваното, като заобикаля логическия ум и неговите капани. Дава неочаквани отговори, отваря нови перспективи, променя изцяло начина, по който приемате себе си и своя живот.

Чрез преживяванията по време на хипноза човек интегрира в себе си представата за необятния свят отвъд видимото и познатото, черпи от неподозираните ресурси на своето несъзнавано и променя живота си реално, трайно и необратимо по един фин, незабележим начин.

Хипнотерапията е ефективна за намаляване на тревожността, освобождаване от панически атаки, отстраняване на фобии, зависимости.

 Хората често имат неправилна представа за това какво представлява хипнозата, затова държа да подчертая: хипнозата не е сън, не е състояние, в което хипнотерапевтът те манипулира и не знаеш какво се случва. По време на хипнотичния сеанс клиентът чува всичко около себе си, има собствена воля и не би извършил нещо, което е неприемливо за него в обичайното му състояние. Хипнотерапията, както и изобщо терапията е доброволен процес и има резултат, когато  съществува доверие в терапевта и желание за работа от страна на клиента. 

          Провежданите с години неврофизиологични и психологични изследвания показват, че в състояние на хипноза настъпват промени в когнитивната, афективната и поведенческата сфери, които благоприятстват възможността за промени, които в нормално състояние са трудни или дори невъзможни.