„Когато растеш, светът около теб непрекъснато се променя. И не е нужно да пътешестваш.”
М. Литвак
Много хора си задават въпроса как помага терапията, каква е същността на този процес, какво се случва във взаимодействието между терапевта и клиента и с какво е по-различен от разговор с приятел. Фактът, че у нас все още мнозинството смятат, че на психотерапия ходят само хора с много тежки психични проблеми, показва дълбокото неразбиране, че за всеки е нужно и полезно да осъзнава по-добре себе си и взаимодействието си с околните. Терапевтичният процес е пряко зависим от индивидуалността на двамата и е насочен към постигането на разнообразни цели, които ще се опитам да посоча тук.
- Да разкрие нова гледна точка на клиента към настоящето, миналото и бъдещето му. Опознавайки себе си човек започва да моделира по нов начин отношенията си с околните и към самия себе си. Осъзнава по-добре механизмите на поведението си - страховете, които го блокират, неадаптивния си начин на мислене и действие, който някога му е вършел работа, но вече му пречи. Затваря отворените ситуации от миналото, през които изтича жизнената енергия - обиди, натрупани през годините, неизказани думи, недадени прошки и благодарности, недовършени задачи - всичко това, което пречи да живеем "тук и сега".
- Да си позволи да свали маската, която носи и да разкрие същността и автентичността си. Маската, това е личността, която изграждаме, за да се представим по определен начин в обществото, така че да ни одобряват. Маската крие характера ни и ни защитава от това другите да видят слабостите ни. Понякога така се срастваме с нея, че забравяме какви сме всъщност и какви са потребностите ни и те остават незадоволени. Човек наново се научава да си позволява да бъде и слаб, и незнаещ, и себезаявяващ се, и даващ, и получаващ - онова, което ни прави хора.
- Да премахне излишните роли в живота на човека, да го приближи към самия него (това, което наричаме автентичност), като по този начин ще премахне и проблемите, които представляват неговия вик за помощ (генерализирана тревожност, паническо разстройство, фобии, зависимости). Неумението да се задвижваме към другия и по здравия начин да получим това, което желаем, води до симптоматика, която по заобиколен начин принуждава другия да задоволи потребността ни.
- Научаването да се живее за удовлетворяване на потребностите, да се слуша тялото, защото то е безценен ориентир за това как приемаме определен човек или ситуация и от какво се нуждаем във всеки момент. Често тялото е загубило виталността си и човек не чувства и не усеща нищо в него, заради постоянната стегнатост на мускулите си и задържането на дишането си и трябва да си спомни как се прави това.
- Да се засили способността за проверка на реалността, да се създаде у човека реалистична представа за това кой е той, как другите го виждат и как да общува по подходящ начин. Субективното възприемане на реалността, проекциите, които правим спрямо другите ни лишават от възможността реално да преценяваме ситуациите и да планираме правилно житейските си стратегии;
- Чрез обратните връзки да се разкрие слепият Аз - т.е. тази черти, които не е успял да осъзнае у себе си. Човек осъзнава в много по-голяма пълнота своя вътрешен свят, преодолява комплексите си, негативните емоции, които го владеят (страх, срам, вина) и увеличава своята личностна сила и чувство за свобода и щастие
Всяко отклонение от нашия личен път и отдалечаването от себе си, довежда неизменно до фрустрация, пустота, разочарование и гняв, усещането, че не си на мястото си и ако това продължи твърде дълго симптомите се задълбочават до депресия, тревожност, психосоматични заболявания, и т.н. Когато човек е в хармония със себе си и приема целия спектър от свои характеристики изчезва и тревожността.
Терапията помага по-добре да се идентифицират потребностите, да се премахне излишното от живота, да разширим представата за самия себе си като духовно същество, да си позволим да бъдем такива каквито сме, а не да стоим затворени в тясната рамка на някой друг. Научаваме се да приемаме сенчестата си страна (наши аспекти, които намираме отлъскващи) и да се заобичаме. Позволявайки си да бъдем тъждествени на себе си, ставаме и много по-толерантни и приемащи към околните.
Научаваме се да осъзнаваме отговорността за собствения си живот и да не обвиняваме никого за това, което не сме си свършили, овластяваме сами себе си. Психотерапията е активен процес, извършван основно от терапевтирания, защото промяната винаги идва отвътре, а не отвън. Терапевтът води, насочва, подтиква, но терапевтираният прави крачките и търси отговорите си.
Самопознанието, което човек придобива по време на терапия увеличава способностите за използване на собствените му ресурси, за осмисляне на жизнения опит и стремеж към повече радост и удовлетворение.
Появяват се нови желания, мечти, хоризонти и начини за одухотворяване и осмисляне на живота. Възвръща се творческата искра, креативността и съзиданието и можем да проявим Твореца в себе си в цялата му пълнота.
Всичко това се съдържа в дълбинната терапия и затова тя е безценен дар за всеки.
Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт