ХАРЕМЪТ ВЪТРЕ В МЕН - ГРУПА ЗА ТЪРСЕЩИТЕ СЕ ЖЕНИ

Наказанията се приемат от много родители като подходящ начин да принудят децата си да извършват или не определени  постъпки. Дали обаче наказанията са ефективно възпитателно средство?  Първото ограничение е, че обикновено действат само докато наказващият е наоколо. Дори и да променят в някаква степен поведението, не оказват влияние върху мотивите, ценностите и личността. Наказанието не само не разрешава проблемите, но дори ги задълбочава.

Изследванията показват, че децата, които са страдали от строги наказания у дома, са склонни да се държат по-зле, когато се отдалечат от къщи. Порочният кръг е, че колкото повече наказваш някого, толкова по-гневен става той и това увеличава необходимостта от наказания. В дългосрочен  план последствията са обезпокоителни – детето научава, че ако не харесваш поведението на някого, може да му причиниш нещо лошо, докато отстъпи. Освен това, взаимоотношенията между наказващ и наказван непоправимо се изкривяват. Ако като родител редовно наказвате детето си, не бива да очаквате, че ще бъдете човек, с когото детето ще може да споделя. За да помогнем на дете с по-трудно поведение, е нужно да вникнем в причините, които го карат да се държи така.  То би ви допуснало, ако се чувства в безопасност близо до вас, т.е. нужно е да има атмосфера на близост, която улеснява промените. Формирането на нравственост предполага  съчетаване на грижа към другия и следване на принципи, а наказанието не само, че не обслужва тези сфери, а дори уронва тези ценности.

Възпитанието - съчетаване на грижа и спазване на принципи

Наказанието не култивира  трайни ценности и чувствителност към нуждите на околните. Изследвания показват, че хора, които са насилници или престъпват закона, не са страдали от липса на наказания, дори ги е имало в изобилие, но никой не им е обръщал внимание как техните действия рефлектират върху околните. Те са били научени да мислят  само за това какво ще им се случи, ако някой по-силен не одобри действията им.

Но как да възпитаваме тогава децата си и да им помагаме да развият чувствителност, отговорност и взаимно зачитане?

На първо място за изграждането на добро взаимоотношение, е приемането. Това е основата, на която то расте, развива творческо мислене, решава проблеми. Усещането, че го възприемат такова, каквото е, му дава свобода и увереност да върви напред и да започне да мисли как иска да се промени и да стане онази личност, която желае да бъде.

Добре е като родители да съзнаваме каква почва създаваме на децата си да растат. Дали не е твърде богата на критики, осъждания, проповеди или заповеди? Невъзприемането  принуждава хората  да се затварят, отбраняват, да се страхуват да изразяват себе си. Прекомерната намеса и контрол върху живота на детето също е знак за неодобрение, защото показва, че не вярваме в неговата способност да се справи добре и не уважаваме начина му на действие. В определени ситуации е добре да изслушаме мълчаливо, без да бързаме да му даваме своите препоръки и съвети как да се справи, докато ни сподели това, което го притеснява или ядосва.

В случай, че искаме да възпрем определено поведение, трябва да му обясним защо това поведение е проблем – не само как ни кара да се чувстваме, но и какви са вредните последствия от него. Детето ще бъде кооперативно, когато са отчетени неговите чувства и тогава у него възниква желание за нещо конструктивно по отношение на вашите чувства.

Отношенията родители - деца не са битка за надмощие, в която единият е победител, а другият – победен, а партниращи си страни, които взаимно удовлетворяват своите потребности. Във всяка ситуация е добре да се направи анализ и да се открие най-уместното поведение. И каквото и да искаме от децата си, трябва да го получим по уважителен към тяхната личност, чувства и потребности начин

 Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт

Пубертетът и юношеството винаги са определяни като преходни или сензитивни периоди - това означава, че от биологична или психофизиологична гледна точка организмът се отличава с повишена чувствителност към определени външни и вътрешни фактори, въздействието върху които в тази точка от развитието има особено важни, необратими последствия.

ЗАДАЧИТЕ НА ЮНОШЕСТВОТО

Ако в пубертетната възраст (11-15г.) водещ е стремежът на подрастващия да бъде като възрастните, да  определи „ Кой съм аз“, да намери своето място и да се утвърди сред връстниците си, то в периода на ранното юношество основна мотивация е да се развие индивидуалността и уникалността на младия човек. Преминал е периодът на най-силната емоционална реактивност и юношата би следвало да е подготвен да носи порасналите отговорности в своя живот. Характерно за възрастта е развитието на самосъзнанието, характера, жизненото самоопределение на личността. Тази възраст е заключителен етап на прехода от детството към зрелостта.

Емоционалните реакции и поведение на юношите не могат да бъдат обяснени само с хормоналните особености в тази възраст. Те зависят също така от социалните фактори и условията на възпитанието, както и индивидуално-типологическите различия.

АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО СИ МИСЛЯ, ЧЕ СЪМ, ИЛИ?...

Психологическите трудности на порастването,  противоречивостта между нивото на претенциите и Аз-образа нерядко водят до това, че емоционалната напрегнатост, типична за пубертета,  обхваща и годините на юношеството. По много психологически тестове нормите за психическо здраве при подрастващи и юноши съществено се отличават от тези за възрастни. В тази възраст особено остро се проявяват (акцентуират) някои особености на характера: Такива акцентуации сами по себе си не са патологични, но все пак повишават възможността за психична травма или отклоняващо се поведение. Например, изострянето на такова типологическо свойство на юношата като хипертимност (повишена активност и възбудимост), нерядко го прави непридирчив при избора на запознанства, въвлича го в рискови поведения и   съмнителни начинания. Или типологически обусловена затвореност в ранното юношество понякога прераства в болезнена самоизолация, която може да бъде съпътствана от чувство за непълноценност.

ПОВИШЕНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ, НО И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СПРАВЯНЕ

Все пак емоционалните трудности и болезненото протичане на тази преходна възраст не са общовалидни особености на юношеството. Очевидно съществува една обща закономерност на фило- и онтогенезата, и това е, че заедно с нивото на организация и саморегулация на организма, се повишава и емоционалната чувствителност, но и порастват възможностите за справяне. Факторите, които предизвикват емоционална възбуда у човека, с годините се увеличават, но възрастният има развити ефeктивни механизми за самоконтрол и способност избирателно да реагира на външните.

Емоционалните проблеми през юношеската възраст имат различни източници. Болезнените симптоми и тревоги често са не толкова реакция на специфични трудности на самата възраст, колкото забавено проявление на по-ранни психологически травми. Юношите активно се подготвят за своята роля на възрастни  в живота, нараства тяхната самостоятелност във вземането на решения, променя се ролята им в семейството, училището и обществото. Примиряването на все още съществуващите детски черти със стремежа да се изявяват като равноправни на възрастните, понякога е изпитание за тях. Те живеят с мислите за бъдещето, с целите, към които се стремят и понякога с разминаването между тези цели с реалните възможности на личността. Според Крейг и Бокум това са и двете основни задачи, които юношата трябва да разреши на този етап от живота си - да стане автономен и независим от родителите си, и да формира своята идентичност, творческото и независимо Аз.

Експериментирането с различни нагласи и поведения, определянето на себе си, постепенното отдалечаване от родителската опека, са характерни черти на юношеството. Те служат на важната цел детето да се превърне във възрастен, но понякога са свързани с определени трудности.

При наличието на неразрешен проблем, момчетата са по-склонни да се въвлекат в асоциално, деликвентно  поведение или употреба на наркотични вещества. Момичетата по правило обръщат негативните си преживявания към себе си и  изпадат в депресия. Като цяло депресията се среща два пъти по-често при женския пол, отколкото при мъжкия.

Засилен е интересът към психологически проблеми и по-доброто опознаване на себе си и близките, повишава се вниманието към чувствата на другите. Емоционалните преживявания са в пряка връзка с формираните ценности и очаквания, а убежденията са вече устойчиво формирани и могат да се запазят през целия живот. Ценностите са свързани в цялостен образ, свързан с идеала на юношата и придобиват философски измерения. Укрепва волята и се проявяват нейните характеристики активност, решителност, преодоляване на препятствия, търпение, издържливост.

Според Е. Ериксън юношата търси хора и идеи, които да приеме и в които да вярва и да може да се идентифицира с тях, но същевременно в поведението си го изразява по парадоксален начин - с шумно и цинично недоверие. Най-големият му страх е да не прави неща, които да го изложат на присмех в очите на връстниците и в собствените му очи. Стремежът е да бъде тъждествен на собствените ценности, които го карат да се чувства значим. При тези, които изпитват съмнения в собствената си идентичност или са притиснати да поемат роля, която им е наложена отвън, става възможно девиантно поведение. Невъзможността да се открие професионален път  особено притеснява младите хора. Дори влюбването в този период е опит да се открие собствената идентичност, проектирана върху другия, за да се види и открие самия той.

РОДИТЕЛИТЕ - КАК ДА ПОДКРЕПИМ ЮНОШАТА

Добре е да приемем, че бунтът в тази възраст е закономерен и да имаме търпимост към различията във вижданията. Да си позволяваме понякога да оставаме мълчаливи спътници и наблюдатели на живота, който се разгръща в юношата и да не се опитваме да го предпазим от всичко. Ако успеем да поддържаме баланса в отношенията има по-голяма вероятност  да се обръща към нас за подкрепа и съвет. Уважението, което проявяваме към неговото пространство и преживяване ще бъде оценено. Макар юношата да е наше дете, той не е наше притежание и е важно да има съответстваща на възрастта му автономност и свобода на действие

 Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и психотерапевт

Във време на нарастващ индивидуализъм, удължено детство, стремеж към бързо постигане на резултати, консуматорско отношение, все по-малко търпение да преминаваме през кризи и да „спасяваме“ отношения, не е чудно, че връзките продължават по-кратко и претърпяват крах. В много случаи дори и да просъществуват се стига до загуба на интимност, споделяне и движение към общи цели.

Какво лежи в основата на здравата и пълноценна връзка е въпрос, който винаги ще бъде актуален и има смисъл да търсим отговори. Да започнем оттам за какво ни е нужен интимен партньор? В партньорството удовлетворяваме свои потребности – захранваме се с емоции, получаваме потвърждение за собствената си значимост и ценност, обменяме позитивна енергия, помагаме си в отглеждането и възпитанието на децата, изпитваме чувствена наслада и сексуална удовлетвореност. Любовта се случва, когато премине първоначалното романтично заслепение, партньорите са се опознали достатъчно добре, споделят и решават ежедневни битови въпроси заедно и всеки от тях е загрижен за благополучието на другия в контекста на общото им такова. Това е вторият етап на връзката, който обикновено идва след първата година от началото и когато хората избират да бъдат заедно по-дълготрайно, защото виждат потенциала на човека и отношенията с него.

Процесът на развитие на всяка връзка може да бъде сравнен с етапите на израстването на едно дете. В началото бебето е симбиотично слято с майка си и напълно зависимо от нея. Към годинка детето започва да ходи и да изследва самостоятелно света, като при опасност и нужда отново се връща при мама - тук процесът е диференциация и се осъзнават отделността и различията в желанията, мислите, преживяванията.

Следващата фаза е тази на индивидуацията, в която всеки започва да развива своята автономна идентичност в рамката на общите отношения и търси начина, по който  да е в двойка, но пък  да има и свой собствен свят, живот, хобита, приятелски кръг. Според психоаналитиците зрялата връзка започва чак след 8 години, но за жалост това е момент, който доста от връзките не достигат и се разпадат преди него.

Какви са предпоставките за трайно привличане и свързване?

 Ние се учим да изграждаме връзки през целия си живот. В добрия случай с постигане на житейска зрялост успяваме да създаваме все по – успешни такива. Важно е да знаем какъв партньор търсим, да имаме осъзнати, но и реалистични критерии за избор. Очакването да сме еднакви, никога да не спорим, да харесваме сходни неща, да имаме постоянно романтика като по филмите, да сме вечно влюбени, са доста нереалистини. Съществуват различия, които могат да подсилват интереса, любопитството и страстта в двойката, но и такива, които отварят пропаст. Ключово е умението да постигаме съгласие по основните житейски теми, за да не се превърнат в препъникамъни впоследствие – споделяне на домакински задължения, грижи и възпитание на децата, финанси, свободно време.

Партньорството е необятно поле за растеж, тъй като изисква съобразяване и приемане на характера и вижданията на другия. Да приемем не означава да сме съгласни с всичко, а да допуснем, че можем да сме заедно, макар и да мислим и чувстваме различно по някои теми и не е задължително нашите възгледи да са по-верни от тези на партньора ни. Уважавайте се в различията.

Много често конфликтната ситуация се появява там, където дълги години е съществувал емоционален проблем. Имали сме го в отношенията с родителите или други близки хора и партньорът отново го актуализира. Не е възможно обаче партньорът ни да компенсира онова, което не сме получили от родителите си и смисълът на тази връзка е друг - на здрав взаимен обмен. И двете страни дават своя принос според възможностите, които имат. Ако само получаваме - влизаме в ролята на дете. Ако само даваме - тогава сме родител. 

Ако успеем да реагираме не автоматично и през проекциите си, а съзнателно решени да изведем този въпрос на друго ниво и да променим отношението и поведението си, можем заедно да споделяме пътя си. Важно е да поемем отговорност за отношенията си и да се запитаме дали ние самите даваме необходимото или очакваме само партньорът да полага усилия. А необходимо е това, от което човекът до нас истински се нуждае, а не това, което ние си мислим, че иска или пък сме готови да дадем. Нашият ежедневен принос в отношението, вниманието и вглеждането в партньора, неосъдителната нагласа, разбирането на неговата душевност и емоционалност създават основата за добра връзка.

 Свързаност  на интелектуално, емоционално и сексуално ниво

Сериозното разминаване в една от тези сфери може да отвори пропаст с течение на времето, така като и нездрави модели за притежание, контрол и властване над другия. Ако се грижа твърде много за партньора дали не го инфантилизирам и контролирам? Ако правя това, връзката ни вече не е между равнопоставени хора. Здравата връзка предполага уважение, зачитане, съпричастност, грижа и нежност. Но извън това всеки от двамата е автономна личност, отговорна за своя живот и има свой индивидуален личен път, който също следва да бъде уважаван. 

Да бъдем във връзка е свободният ни избор, който ни дава възможност да се подкрепяме взаимно в своето развитие, да сме в равностоен обмен, без манипулация и експлоатация. Зависимостта не е любов, защото зачерква нашия дълг да бъдем  автономни и отговорни за това, което случваме в живота си. Има връзки, които се базират върху незрялостта на една от страните или и на двете едновременно и ако това се осъзнае могат да се направят промени, които да я оздравят. За жалост често човекът, който е по-малко зрял не иска тя да еволюира и я връща в предишното състояние. Ако и двамата партньори не се променят и не растат паралелно, тези отношения рано или по-късно се изчерпват.

Ако живеем с очакването, че Другият с магическа пръчка ще направи живота ни прекрасен, ще облекчи душевните ни рани и ще го напълни със смисъл, това не е правилния подход. Първо трябва да си зададем въпроса дали ние бихме искали да имаме за партньор някой като себе си и ако не - можем ли да очакваме  друг да може. Изобщо зрелостта на връзката е пряко свързана с нивото на зрялост на двамата участници в нея. А също и да имаме толерантност към  Другостта - към емоциите, мисленето и вижданията на човека до нас. И не само да ги приемем, а да ги обикнем, да осъзнаем как другия ни допълва и приносът на всеки  е за общото благо и за растеж. Доброто партньорство е това, в което двамата заедно постигате повече, отколкото може всеки поотделно.

Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт