Всеки родител иска да предпази детето си от развиване на зависимости. Ключово условие за това е развитието на критична нагласа спрямо консумацията на пристрастяващи средства, която се формира години наред, малко по малко, най-вече в тясната семейна среда. Родителите трябва да са наясно с тяхната функция като пример и да наблюдават критично своята консумация на алкохол, цигари и медикаменти.
ПРЕВЕНЦИЯ
Превенцията на пристрастяването не означава да се води унищожителен кръстоносен поход, а да се консумира самокритично. Това означава да се възпрепятства едно привикване чрез дни без алкохол или да не се повишава консумацията от една на две чаши вино. Най-добрата профилактика за децата е когато родителите живеят, критично консумирайки.
В наши дни съществува огромна гама от възможности чрез пасивна консумация да се избягват конфликти и да се изпадне в приятно настроение. Този път е удобен и съблазнителен, но опасен - бавно се губи способността активно да творим себе си, да се преодоляват чувствата на неудоволствие със собствени сили. Ана Фройд пише в книгата си „Пътища и погрешни пътища в развитието на детето“, че едно дете на възраст от 4-6 години, трябва да развие способността за отлагане на директното задоволяване на своите желания в полза на други, постижими цели. Освен това то трябва да се научи да довежда докрай предварително замисления план, независимо от възникващите усложнения, препятствия и ограничения. Това са важни защитни фактори срещу всякакъв вид пристрастяване. Насърчаване на хобитата, спорта, игри на въображението са другите начини за създаване на усещане за радост и удовлетворение от постигането на предизвикателна цел.
ПРИЯТЕЛСКИЯ КРЪГ
Необходимо е да се оценява огромното значение и влияние на приятелския кръг на детето. Родителите имат възможност чрез покани за гостувания, излети или посещения на концерти да поддържат контакт с приятелите на детето. Да не се бърка с постоянна намеса в работите на детето и да не се нарушава правото му на уединение. Най-често първият опит става под натиска на групата и един юноша, който не е развил умението да се себеотстоява, лесно може да попадне в капана на това да угоди на другите от страх да не му се присмеят или да го отхвърлят.
Свободата да можеш да кажеш НЕ се поощрява чрез възпитание, което толерира и в рамките на семействот право на „не“, без детето да бъде лишавано от обич.
Дразнещият глад и претенциозното държание на децата и юношите се манипулират и насърчават последователно чрез медийното рекламиране. Консумацията за тях е важен символ на статуса и те стават зависими от нея. Всичко трябва да е определена марка, за да не загубиш уважението на компанията си. чрез предостатъчното джобни пари се насърчава тази консуматорска тенденция. Не се развива способността да се борави с ограничени ресурси или отказване от нещо. Да си поставяш сам граници е важно за вътрешната екология на човека.
ВЪЗПИТАВАНЕ В ОТГОВОРНО ПОВЕДЕНИЕ
Един от най-важните защитни фактори срещу развитието на пристрастеност е възпитанието към независимост и поемане на отговорност за собствения живот. Родителите да оставят децата си сами да вземат решения, съответстващи на възрастта, но и сами да понасят свързаните с това рискове и последствия. При положителен изход детето развива самоуважение и самоутвърждаване, а при отрицателен- нараства чувството за собствени граници. Те формират доверие в собствените си способности и сили, поощрява се самоинициативността и самостоятелността. При разглезващ или свръхгрижовен родителски стил детето остава зависимо, косуматорски настроено, блокирано и несамостоятелно.
Изискването не бива да се превръща в свръхизискване, тъй като ако детето не успява да отговори на високите претенции на родителите си, се отваря пропаст между очакванията и възможностите, което кара детето да се чувства неудачник. Тази пропаст между реалния и идеалния Аз е характерна черта на зависимите от дрогата.
ПРИЗНАНИЕ И УВАЖЕНИЕ
Решаващо е родителите да внушат на детето си, че е обичано такова, каквото е, защото юношите са жадни за одобрение, признание, утвърждаване.
Чрез вживяване и разбиране за неуспешните опити, и признаването на малките, частични успехи, децата получават потвърждение за собствената си ценност. Те формират доверие в себе си и се чувстват насърчени да продължават по-нататък. Чувството са собствена ценност може да покълне само в такава среда, където се ценят индивидуалните различия, където се говори открито, грешките не се приемат превратно.
И обратно, един пасивен, избягващ конфликтите стил на възпитание, може да подейства поощряващо на пристрастеността. Детето не се научава да приема границите, да се съобразява с другите, не се изработва умението да се разрешават конфликтите чрез конкретни решения. Има едно усещане за безсилие, несправяне, непълноценност, неразбиране, самота.
Все по-голям брой деца растат с разделени родители. Често единият от родителите се стреми да привлече детето към себе си чрез разглезващо и подкупващо поведения. Дори да е трудно, родителите трябва да се постараят да имат добра комуникация помежду си, да следват общи възпитателни правила и редовно да се обсъждат проблемите, свързани с детето.
Много е важно да не се прекъсва нишката на общуването с детето. В кризисните периоди- при началото на пубертета или отделяне от родителския дом да се поддържа близък контакт, а не концентриран само върху повърхностни ежедневни неща. Родителите трябва да развиват способността си за вживяване, вчувстване към детето (емпатия), да се поставят на негово място и да се опитват да си представят неговите чувства, мисли, емоции. Реконструкцията на собствените спомени като дете може да помогне в тази посока. Това създава доверие и чувството, че то не е само със своите проблеми.
Не бързайте да предложите своето решение, детето ви може и само да достигне до него. Понякога просто има нужда от изслушване, съпричастност, разбиране. Дайте си време, дайте време и на детето. Да се представяме като безгрешни, съвършени същества е лицемерно, нереално и предизвиква само гнева и безсилието на детето, което се чувства неспособно да постигне този висок идеал.
ДОБРА ВРЪЗКА, ОСНОВАНА НА ДОВЕРИЕ
Трайните и изпълнени с доверие връзки са щит срещу пристрастеността. Да се провокират чувства и да се споделят е също важно умение. За развитието на реалистична самооценка и стабилна идентичност е важно да се погледнеш през очите на другите. При застрашените от пристрастяване юноши тази способност не е добре развита, а чрез дрогата тя се блокира и закърнява. Идентичността и чувството за пълноценност са толкова по-стабилни, колкото повече съвпадат самооценката и оценката на другите.
Родителите трябва на насърчават процеса на отделяне и изграждане на самостоятелност на детето. За да стане възрастен детето има право на собствен опит и собствени грешки.
Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт