Още от най-ранна детска възраст човек се приучава към определен ред и някои трайни навици. Посредством възпитанието цялото поведение и животът се структурират спрямо възприетите социални норми и правила.
Тази потребност от стабилност, прогнозируемост и гаранция е присъща на човека и липсата ѝ поражда страх, тревожност и несигурност. За разлика от уравновесеният човек, който се опитва да преодолее неприятностите и рисковете, да подходи с реализъм към разрешаването на проблемите, тревожният и несигурен човек потъва в сложни и мъчителни, често ненужни компенсации, включително и натрапливи.
Когато човек от ранна възраст живее в невротична обстановка и преживява тревога и несигурност, това оставя отпечатък върху характера му и отношението му към света за цял живот. Известна е сентенцията за първите седем години от живота, в които се изгражда наборът от възможни средства за справяне с живота, както и основните насоки на мисленето и поведението.
Човешкият организъм е подчинен на биологичните ритми и се отличава със способността да изгражда динамични стереотипи на автоматизиране на поведението, като по този начин се пести енергия и се избягва необходимостта от вземане на решение. За несигурния човек повторението е по-лесно, не изисква инициатива, не поражда страх и напрежение като новото и непознатото.
Страдащите от обсесивно мислене имат някои основни характеристики:
Несигурността и съмнението са основен фон на мисленето им - такива хора са напрегнати, внимателно следят обкръжението си и са постоянно тревожни и в готовност за съпротива и борба.
Трудност да се вземе решение, поради липсата на вътрешното убеждение, че взетото решение е правилното или най-доброто.
Липса на толерантност към ситуации с двойственост и неясност - обсесивните избягват максимално неяснотата, за да намалят тревожността, конфликта и да имат ясно решение.
Ригидното мислене е характерно за хората с натрапливости, като целта е да се избегне всяка промяна. Затова и веднъж достигнатите при тях заключения са окончателни, категорични и не допускат съмнения в тяхната правилност.
Неспособност да се организира и интегрира опита - обсесивните допускат много малко алтернативи и със свръхуточняване.
Продуктивност и изпълнителност, но липса на истинско творчество при обсесивните, тъй като то предполага да се приемат и оценяват много алтернативи. Те работят много ефективно като изпълнители, но не умеят да ръководят, тъй като това предполага вземане на решение и лична отговорност.
Тревожността е траен фон на натрапливите преживявания. При определени обстоятелства тревожността е нормално човешко преживяване, но при обсесивните тя е изключително интензивна и неконтролируема.
Обсесивните имат нисък фрустрационен праг - преживяват чувство на обида и неудовлетвореност при незначителни поводи. Това се дължи на липса на адекватно изградено самочувствие, несигурност и недоверие, липса на чувство за реалност. Тази ранимост и обидчивост води до отбягване на социалните контакти, затруднено общуване, самоизолиране с цел да се защитят от евентуален стрес и фрустрация.
Дистимия (потиснато настроение) и депресивни реакции поради преживяването на безизходица и непоправимост.
Агресията е чест феномен при натрапливите състояния, поради свръхвъзбудимост на нервната система или като реактивен компенсаторен механизъм.
Когато тревожността и натрапливата склонност са налице, те могат да се реализират в различни по съдържание синдроми в зависимост от обстоятелствата и житейските ценности и ситуации. Натрапливите страхове се разделят на фобии, хипохондрични страхове и съмнения, свързани с качествата и престижа на личността. Съставките на натрапливото преживяване са пристъпно появяване на немотивиран страх, слаба съпротива и критично отношение.
Някои считат, че в основата на почти всички фобии стои танатофобията - страхът от смъртта. Например при агорафобията (страх от открити пространства), болният може да ги премине, ако го придружава някой. По принцип болните имат критично отношение, те разбират, че този страх е неоснователен, но той ги обсебва и им се „натрапва“. Допускаме, че пациентът не се страхува от широките пространства, а от това, че като минава сам сърцето му може да спре и да няма кой да му помогне.
Хипохондричните страхове са широко разпространени в нашето съвремие. На всеки човек му минава идеята за някое заболяване, но тя се отхвърля като паразитна, без да оставя трайна следа. При тревожно-неуверения човек обаче, тези мисли минават по-често и остават по-дълго в съзнанието му. Такива хора по-често посещават лекар, без необходимост проверяват различни показатели на организма си, имат афинитет към разговори за болести и лечения и така засилват хипохондричните си опасения.
Една от най-често срещаните натрапливости е страх от замърсяване и натрапливо миене на ръцете, може да се повтори стотици пъти до разраняване на кожата. Налице са следните предпоставки: тревожна и несигурна личност, която се нуждае от гаранции за всичко. Липсата на сигурност е извор на непресъхваща тревога. Колко трябва да се измие, за да бъде достатъчно чист? След всяко измиване отново изпитва чувство на несигурност и незавършеност и продължава да мие: по брой - още веднъж, по интензитет - повече сапун, по-дълго търкане; по размер-по-нагоре, до лакътя.. той сам разбира, че няма смисъл, иска да преодолее този безсмислен импулс, но му е много трудно, защото няма ясен критерий и граница. И тогава на помощ идва изкуствената структура или ритуалът: „Ако измия всеки пръст по 10 пъти, а след това ги изплакна 10 пъти, значи са измити идеално и мога да спра...“. Намерена е формулата за почивка, но тя е временна, защото скоро съмнението отново започва да го гризе.
При натрапливото миене ясно личат белезите на максимализъм и перфекционизъм, които са един от главните стремежи на несигурния човек.
Възникването на обсесивно-компулсивното разстройство се определя от три фактора: генетична предразположеност, неблагоприятни житейски обстоятелства, които в съчетание с по-слаб тип висша нервна дейност лесно водят до невротичен срив, и невротичен характер. Неправилно изграденият светоглед, погрешността на житейските възгледи са сами по себе си психотравмиращ фактор, който може да доведе до невроза и при най-стабилната нервна система. Най-съществените белези на един невротичен характер са тревожността, несигурността, неувереността и чувството на неудовлетвореност от себе си.
При психотерапия на това разстройство е необходима по-радикална намеса, по-дълбоко проникване във вътреличностовия конфликт и цялостна промяна в системата на житейски отношения на болния. Постепенно клиентът да се доведе до осъзнаване и възможност за конфронтиране на конфликта като истинска причина за възникване на разстройството. След това трябва да намери адекватно разрешение на личностовия си проблем и реалистична промяна на ситуацията. И за финал, да се коригират някои формирани в болестта неадекватни форми на поведение, патологични защити, неправилен стил на социално функциониране и общуване.
Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт
