Темата за смъртта се промъква често в терапевтичните сесии и далеч не само при пациенти в напреднала възраст или такива, преживели шока на загуба на близък човек. Търсим произхода на този страх в периода на раждането, първите дни и месеци след това, има ли травмиращи събития – изоставяне от майката, болничен престой, следродилна депресия. Често хората, погълнати от тази тема или пък изкушени да я изследват имат в житейската си история подобни преживявания.
Д-р Елизабет Кюблер – Рос, швейцарски психиатър и хуманист, е оставила в наследство множество изследвания и книги, посветени на скърбенето, приемането на неизбежността на смъртта и какво се случва след нея. Тя самата е първата от цели 3 близначета, родена едва 1 кг в далечната 1928г. в Цюрих, когато грижата за недоносените бебета е била на светлинни години от сега. И тази борба за оцеляване я белязва и темата за смъртта и живота се превръща в основна за нея, както и задачата да помага на хората в тежки житейски периоди. Тя самата твърди, че нейната мисия тук е да извести хората, че смърт не съществува. Повече за удивителния ѝ житейски и професионален път можете да прочетете в книгата ѝ „Живот след смъртта“.
Смайва със своя нестандартен за лекар подход към болните, като установява човешки контакт с тях, без дистанцията, която характерно се изисква в професионалната ѝ среда. Успява да издейства забрана на електрошока в психиатрията, където работи като дехуманизиращ и инвалидизиращ метод за въздействие и в резултат на подхода ѝ ¾ от пациентите, считани за неизлечимо болни и осъдени на доживотен престой в психиатрия, биват изписани и започват нов живот. За д-р Рос е извън съмнение, че дори и изпадналите в ступор психично болни са изключително чувствителни към емоционалното състояние на лекуващите ги и лечението се случва, когато има отворено сърце, емпатия и обич.
Много е писано за петте етапа на преживяване на загуба или смърт, като през тях преминава не само умиращия човек, но и този, който губи близък. Първият етап е отричането на това, което се случва, след него идва гневът към всичко и всеки, после е пазаренето – какво ще направим, за да се откупим и да не ни се сполети този край. Четвъртият е депресията – вече няма надежда и петият – за най-мъдрите и прозорливите - е спокойното приемане на края. За да почива в мир човек е нужно да е уредил земните дела, да се е простил с близките си, това е процес на омиротворяване и оцялостяване на душата.
Идеята за загуба, страдание и край на живота причиняват винаги първоначално тягостно усещане. Не искаме да се примирим с тези неща в живота си, макар да сме чували, че в страданието израстваме, че в него има смисъл, който можем да разберем само, ако сме били в бездната му. И да, много хора не успяват да излязат от нея. Когато загубим близък човек целият свят се срива. „Защо точно него, защо сега, когато толкова неща предстояха да се случат?! Бог не съществува, защото ако съществуваше, не би допуснал такава ужасна несправедливост!“ В този момент никой не е готов да пусне човека, когото обича и се е надявал още дълго време да е до него, да го вижда и докосва. Не е готов да приеме, че макар физически да ги няма, на някакво друго ниво той продължава да съществува.
Д-р Рос пише: „Смъртта е преминаване в ново състояние на съзнанието, в което продължаваме да усещаме, да разбираме и да се смеем, в което можем да продължим да се развиваме. Единственото нещо, което губим в тази трансформация е онова, от което вече не се нуждаем – физическото ни тяло. Все едно да съблечеш старото си палто, когато дойде пролетта. Знаеш, че това палто е вече овехтяло и нямаш желание да го носиш отново. Точно това представлява смъртта… Смъртта е просто преход от този живот към друга форма на съществуване, където няма болка, нито тревога. Всяка горчивина и всеки раздор ще изчезне и единственото, което ще остане завинаги е любовта. Затова обичайте се сега, защото никога не знаем колко дълго ще бъдем благословени с присъствието на тези, които са ни дали живот – независимо колко несъвършени са били много родители. Всичко е поносимо, когато е имало любов…Един от най-добрите начини да не изпитвате страх е да знаете, че смърт не съществува и че всичко, което се случва в живота ни е за наше добро. Отървете се от негативността и се научете да гледате на живота като на предизвикателство, като на полигон за изпитване на вашите собствени вътрешни ресурси и сила.“
Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и психотерапевт
