•  
  • Здравей пътниче!

    Готов ли си за пътешествието

  • Да изровим скритото в себе си съкровище!

  • Неочаквани отговори - Нови перспективи

  • Да разширим границите си

  • Нова гледна точка

    към миналото, настоящото и бъдещето

  • Промяна в живота

    реално трайно и необратимо

  • Одухотворяване и осмисляне на живота

Благословията на нещастието

Следвайки траекторията на своя живот понякога попадаме в неочаквани дупки - застига ни болест, провал, финансови несгоди, влошени отношения, загуби. Ще цитирам любимата си мисъл на Шекспир: "Няма добро или лошо. Всичко е такова, каквото си мислиш, че е". Как бихме могли обаче да преформулираме негативното си отношение към случилото се? Отчаянието е лош съветник и по-полезно би било да се обърнем към себе си и да си зададем няколко въпроса:

·         Как си причиних това? Как с поведението и мисленето си съм спомогнал за тази ситуация? Много често проблемите ни са в резултат на конкретното ни поведение, което не осъзнаваме като вредно или разрушително. Какво мога да променя в себе си, за да не попадна отново в същата проблемна ситуация, т.е. да превърна всеки проблем в трамплин за своето самоусувършенстване. Поемете своята отговорност и своя дял за създаването на трудната ситуация, без да се оплаквате и търсите виновници.

·         Давам ли най-доброто от себе си, развивам ли потенциала си или живея много под възможностите си? Понякога като че ли не се напъваме за даден резултат с оправданието, че вероятно ще се провалим и ще съжаляваме за времето и енергията, което напразно сме инвестирали за реализирането на даден свой проект. Посредствените усилия обаче често дават и хилави плодове, затова не се щадете, влагайте максимума от себе си във всичко, което захващате. Правете най-доброто, без да очаквате веднага отплата за усилията си. Правете още една стъпка в повече от това, което се очаква от вас. Тези усилия са семената на бъдещия ви успех.

·         Каква полза ми носи тази ситуация? Например: Една болест  би могла да бъде път към осъзнаването на погрешните ми модели на поведение; или би могла да ми даде свободното време за реализирането на някакъв проект; или да ми даде възможност да прекарам време с близък човек; или време за преосмисляне на бъдещи планове и действия като се обърнa към себе си и това, което искам да правя. Загубата на работа би могла да бъде отправна точка към нова професионална реализация, смяна на средата, развиване на нови умения и знания, което няма как да се случи, ако поддържам статуквото.

·         Какви са ресурсите, които мога да използвам за разрешаването на проблемната ситуация? Ще разчитам само на себе си, ще привлека партньор, ще помоля за помощ? Може би има човек, с чиято помощ проблемът бързо да се разреши. Винаги има решение и проблемът само създава възможност да използваме капацитета си за намирането на най-подходящото.

И ако все пак ситуацията е критична, съдбовна и не можем да я променим - нека не забравяме, че има неща, които са извън нашата власт и контрол и просто трябва да ги приемем, без да се борим. Всяка съпротива би довела до още повече усложнения и забавяне на излизането от неблагоприятната ситуация. В нашия живот нищо не става без причина.

Доверието в живота и доверието в себе си са фундамента на пълноценното съществуване. Всичко, което преживяваме е част от пъзела на живота ни, който се подрежда, но ние не можем да го видим. Кризата е процесът, след който можем да излезем на качествено ново ниво. Това, което от настоящата позиция изглежда трудно и мъчително, може да донесе неочаквани блага в бъдеще, да ни помогне да развием в себе си качества, умения и осъзнаване. Значението на всяко събитие може да бъде оценено дълго след като се е случило.

 

Ако извършвахме всичко, на което сме способни, щяхме да смаем самите себе си.

Томас Едисон

 

 

Надпревара с времето

Скоро една позната ми каза: „Толкова съм заета, толкова много и спешна работа имам, че често не ми остава време да изям една ябълка”. Смисълът на това да слушаме какво точно ни казват околните е, че всеки човек е наш учител, който ни подсказва възможни проблеми и в нашия живот. Ако сте попадали в капана на хроничния недостиг на време, на претрупаност със задачи и невъзможност да се отпуснете, прочетете следващите редове.

Имало някога един дървар. Той отишъл да работи в едно сечище и като всеки работлив и съвестен човек запретнал ръкави и здраво започнал да сече. Накрая на деня гордо отбелязал, че е отсякъл цели 18 дървета и това го изпълнило с гордост. Легнал си рано и на другата сутрин отишъл първи на сечището и започнал работа. Цял ден не подвил крак, а на края на деня с удивления забелязал, че падналите дървета са само 15. Засрамен, той си легнал по залез и рано-рано на другата сутрин отново се захванал да сече. Този път обаче отсечените дървета станали още по-малко. Когато на следващия ден, въпреки всичките си усилия, успял да отсече само три дървета, той рухнал съкрушен. Отишъл при надзирателя, за да му сподели, че работи на предела на силите си и по незнайни причини работата не върви. Надзирателят се замислил и го попитал кога за последен път е наточил секирата си. Дърварят бил поразен, как ще губи време за точене, като има толкова много работа?!

Така че, не забравяйте да точите секирата си. Желанието да дадем най-доброто от себе си не бива да ни повежда по пътя на безкрайните задължения. Почивката, забавлението, смяната на заниманията не са загуба на време, а ни дават възможност да се заредим с нови сили и енергия, с които да посрещаме предизвикателствата. Когато се преуморяваме, след това ни е нужно дълго време, за да се възстановим до първоначалното си състояние и да бъдем ефективни.

Когато бързаме, всъщност за какво си мислим, че няма да ни стигне времето? Какво ни кара да губим усещането за ценността на всеки отделен момент и да се фиксираме в крайната точка? Изобщо има ли крайна точка, тъй като всяка една постигната цел бързо е заменена с нова? Заблуждаваме се, че когато я постигнем най-после ще сме удовлетворени и ще си дадем почивка, но това не се случва и отново се втурваме да изкачваме следващия връх...и така до края...

Да присъстваме „тук и сега” не е просто едно клише - то се запълва с това да дадем пространство на нещата да се случват без постоянно да ги контролираме, манипулираме, насочваме; да се отдаваме на всеки миг, да го изживяваме на 100% без мисълта какво ще правим в следващия, да вложим най-доброто от себе си, на което сме способни точно в този момент. Да не забравяме, че нищо от това няма да се повтори, защото няма да сме същите и ситуацията няма да е същата.

Изкуството да живеем за мен означава да правим своите малки стъпки с усещането, че всяка от тях е много значима, дори най-значимата. И това наистина е така, защото във всеки миг творим своето бъдеще.

 

„Не се мъчи да катериш чужда планина - изкачвай своята”

Михаил Литвак

 

Майки и деца vs майки и бащи

Повдигам една тема, която е силно щекотлива, но много разговори с млади жени с малки деца ме навеждат на мисълта, че е необходима, защото поставя основата на множество семейни проблеми впоследствие. Тя е свързана с начина, по който се променят взаимоотношенията в двойката след раждането на детето. Много често майката абдикира от ролята си на жена и любовница и се фиксира изключително върху потребностите на малкото си любимо същество. И ако това е напълно нормален и естествен процес през първата година от живота на детето, то продължаването му до петата- вече е сериозно отклонение. Често се случва майката да спи при детето си, защото и на него, и на нея тази близост е приятна, а бащата остава сам в семейната спалня. И това се превръща в метафора за целия живот на двойката. Не са редки случаите, когато детето става обект на много повече нежност и внимание, отколкото партньора.

Един от капаните, в които би могла да попадне младата майка е  убеждението „Децата са смисъла на моя живот”, защото то разкрива едно объркване на ценностната система на жената. Лично се чувствам въвлечена в този проблем, тъй като  аз също съм възпитавана по този начин- моята майка ме е учила, че децата са най-важното, те си заслужават дори компромисите в личния живот и е достатъчно те да са щастливи, за да бъде щастлива и тя. Поради някакви причини, обаче, аз не повярвах на нейната теория за живота и имах огромни съмнения в правилността ѝ. Усещах,че зависимостта е точно противоположната: качеството на връзката между родителите влияе силно на чисто несъзнавано ниво върху детето и то се чувства най-добре, когато усеща любовта и разбирателството между тях. Само щастливите родители възпитават щастливи деца.

Руският психолог Анатолий Некрасов в своята книга „Оковите на майчината любов” разкрива огромните поражения, които нанася върху живота не детето нежеланието на майката да го пусне по своя път и задушаването с прекомерна грижа и любов.  По същество тази отдаденост на майката към детето показва нейната неспособност да живее собствения си живот, да удовлетворява личните си потребности и да постига свои цели.

Но ще се върна на темата за майките и бащите, и защо понякога възниква  дисбаланс в семейните отношения. Когато бащата бъде изместен от мястото, което трябва да заема в сърцето на майката, може да настъпят различни отклонения в системата. Например: бащата да изпитва необяснимо раздразнение и ревност към детето си; да започне да се утешава с алкохол или да потърси внимание и любов извън семейството. Ще споделя идеите на Анатолий Некрасов за значението на правилно оформената ценностна система, на базата на която да изграждаме взаимоотношенията си. Поддържам  изцяло неговото виждане за подредбата на ценностите по тяхната значимост в живота.

На първо място е любовта към себе си и създаването на двойката-  изисква време и  отдаденост да се формират добри отношения с половинката. Любовта на двойката е най-голямата съзидателна сила, като слънце, което впоследствие може да отдава топлина и светлина на децата.

На второ място е създаването на пространството, в което да се поддържат тези отношения- домашното огнище, като обобщено понятие за комплекса от социални и икономически отношения, които създават семейството. Но материалната база, обезпечаваща комфорта трябва да се създава едва след като са изградени любящи, равнопоставени, приемащи взаимоотношения в двойката.

И чак на трето място са децата, т.е. те не представляват необходимото и достатъчно условие за съществуването на двойката. Ако децата се създават и растат в семейство, където любовта се разпределя правилно, там се създават оптимални условия за тяхното възпитание и щастлива съдба. Много е важно да създаваме правилен модел на отношения, понеже в децата е кодирано да повтарят нашите думи и поведение.

На четвърто място е любовта към родителите, защото те са нашите корени, проводниците на това да бъдем на този свят. Приемането на родителите, уважението и изчистването на чувства на обида към тях е от решаващо значение за това да стоим здраво на земята, да чувстваме своите корени.

На пето място се намира творческата реализация на човека- неговата работа и изява. И тук в основата на реализацията стои разкриването на собствения Аз, на потенциала, който носим и сме длъжни пред себе си да разкриваме. Удовлетвореността от работата, която вършим влияе пряко върху отношенията с обкръжаващите ни.

Ще завърша своите размисли по темата с това, че ние сме първоизточника на всичко, което материализираме в живота си. Колкото повече щастие намираме в себе си, толкова повече можем да излъчваме и към любимия, децата, близките си и околните. 

 

Местоположение

Studio Idzin

Студио "ИДЗИН"

ул. "Иван Вазов" 57, ет. 2
гр. Бургас, България

За контакти

Phone: 0884 022 990
Email: mariana_5kova@abv.bg