Ако извършвахме всичко, на което сме способни, щяхме да смаем самите себе си.
Томас Едисон
Следвайки траекторията на своя живот понякога попадаме в неочаквани дупки - застига ни болест, провал, финансови несгоди, влошени отношения, загуби. Ще цитирам любимата си мисъл на Шекспир: "Няма добро или лошо. Всичко е такова, каквото си мислиш, че е". Как бихме могли обаче да преформулираме негативното си отношение към случилото се? Отчаянието е лош съветник и по-полезно би било да се обърнем към себе си и да си зададем няколко въпроса:
· Как си причиних това?
К Как с поведението и мисленето си съм спомогнал за тази ситуация? Много често проблемите ни са в резултат на конкретното ни поведение, което не осъзнаваме като вредно или разрушително. Какво мога да променя в себе си, за да не попадна отново в същата проблемна ситуация, т.е. да превърна всеки проблем в трамплин за своето самоусъвършенстване. Поемете своята отговорност и своя дял за създаването на трудната ситуация, без да се оплаквате и търсите виновници.
· Давам ли най-доброто от себе си, развивам ли потенциала си или живея много под възможностите си?
Понякога като че ли не се напъваме за даден резултат с оправданието, че вероятно ще се провалим и ще съжаляваме за времето и енергията, което напразно сме инвестирали за реализирането на даден свой проект. Посредствените усилия обаче често дават и хилави плодове, затова не се щадете, влагайте максимума от себе си във всичко, което захващате. Правете най-доброто, без да очаквате веднага отплата за усилията си. Една стъпка в повече от това, което се изисква от вас. Тези усилия са семената на бъдещия ви успех.
· Каква полза ми носи тази ситуация?
Например: Една болест би могла да бъде път към осъзнаването на погрешните ми модели на поведение; или би могла да ми даде свободното време за реализирането на някакъв проект; или да ми даде възможност да прекарам време с близък човек; или време за преосмисляне на бъдещи планове и действия като се обърнa към себе си и това, което искам да правя. Загубата на работа би могла да бъде отправна точка към нова професионална реализация, смяна на средата, развиване на нови умения и знания, което няма как да се случи, ако поддържам статуквото. Дори и най-неприятното събитие може да изиграе ролята на катализатор на необходими за нас позитивни промени.
· Какви са ресурсите, които мога да използвам за разрешаването на проблемната ситуация? Ще разчитам само на себе си, ще привлека партньор, ще помоля за помощ? Може би има човек, с чиято помощ проблемът бързо да се разреши, но е нужно да открия най-уместния начин да го привлека на своя страна. Решението е постижимо, а проблемът само създава възможност да използваме капацитета си за намирането на най-подходящото.
И ако все пак ситуацията е критична, съдбовна и не можем да я променим - нека не забравяме, че има неща, които са извън нашата власт и контрол и е нужно просто да ги приемем. Всяка съпротива би довела до още повече усложнения и забавяне на излизането от неблагоприятната ситуация. Неприемането е в основата на всяко страдание. В нашия живот нищо не става без причина.
Доверието в живота и доверието в себе си са фундамента на пълноценното съществуване. Всичко, което преживяваме, е част от пъзела на живота ни, който се подрежда, но ние не можем да го видим. Кризата е процесът, след който можем да излезем на качествено ново ниво. Това, което от настоящата позиция изглежда трудно и мъчително, може да донесе неочаквани блага в бъдеще, да ни помогне да развием в себе си качества, умения и осъзнаване. Значението на всяко събитие може да бъде оценено дълго след като се е случило.
Мариана Вълчева - детско-юношески психолог и неорайхиански аналитичен психотерапевт